Psalms 102

(O rugăciune a unui nenorocit, cînd este doborît de întristare şi îşi varsă plîngerea înaintea Domnului.) Doamne, ascultă-mi rugăciunea, şi s'ajungă strigătul meu pînă la Tine!

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Nu-mi ascunde Faţa Ta în ziua necazului meu! Pleacă-Ţi urechea spre mine, cînd strig! Ascultă-mă degrab!

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Căci zilele mele pier ca fumul, şi oasele îmi ard ca un tăciune.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Inima îmi este lovită, şi mi se usucă întocmai ca iarba; pînă şi pînea uit să mi -o mănînc.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Aşa de mari îmi sînt gemetele, că mi se lipesc oasele de carne.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Seamăn cu pelicanul din pustie, sînt ca o cucuvaie din dărîmături;

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

nu mai pot dormi, şi sînt ca pasărea singuratică pe un acoperiş.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

În fiecare zi mă bătjocoresc vrăjmaşii mei, şi protivnicii mei jură pe mine în mînia lor.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Mănînc ţărînă în loc de pîne, şi îmi amestec lacrămile cu băutura,

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

din pricina mîniei şi urgiei Tale; căci Tu m'ai ridicat, şi m'ai aruncat departe.

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Zilele mele sînt ca o umbră gata să treacă, şi mă usuc ca iarba.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Dar Tu, Doamne, Tu împărăţeşti pe vecie, şi pomenirea Ta ţine din neam în neam.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Tu Te vei scula, şi vei avea milă de Sion; căci este vremea să te înduri de el, a venit vremea hotărîtă pentru el.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Căci robii Tăi iubesc pietrele Sionului, şi le e milă de ţărîna lui.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Atunci se vor teme neamurile de Numele Domnului, şi toţi împăraţii pămîntului de slava Ta.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Da, Domnul va zidi iarăş Sionul, şi Se va arăta în slava Sa.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

El ia aminte la rugăciunea nevoiaşului, şi nu -i nesocoteşte rugăciunea.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Să se scrie lucrul acesta pentru neamul de oameni care va veni, şi poporul, care se va naşte, să laude pe Domnul!

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Căci El priveşte din înălţimea sfinţeniei Lui; Domnul priveşte din ceruri pe pămînt,

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

ca să audă gemetele prinşilor de război, si să izbăvească pe cei ce sînt pe moarte;

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

pentru ca ei să vestească în Sion Numele Domnului, şi laudele lui în Ierusalim,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

cînd se vor strînge toate popoarele, şi toate împărăţiile, ca să slujească Domnului.

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

El mi -a frînt puterea în drum, şi mi -a scurtat zilele,

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Eu zic: ,,Dumnezeule, nu mă lua la jumătatea zilelor mele, Tu, ai cărui ani ţin vecinic!``

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Tu ai întemeiat în vechime pămîntul, şi cerurile sînt lucrarea mînilor Tale.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Ele vor pieri, dar Tu vei rămînea; toate se vor învechi ca o haină; le vei schimba ca pe un veşmînt, şi se vor schimba.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Dar Tu rămîi Acelaş, şi anii Tăi nu se vor sfîrşi.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Fiii robilor Tăi îşi vor locui ţara, şi sămînţa lor va rămînea înaintea Ta.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.