Job 4

Elifaz din Teman a luat cuvîntul şi a zis:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

,,Dacă vom îndrăzni să-ţi vorbim, te vei supăra? Dar cine ar putea să tacă?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

De multeori tu ai învăţat pe alţii, şi ai întărit mînile slăbite.

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Cuvintele tale au ridicat pe cei ce se clătinau, şi ai întărit genunchii cari se îndoiau.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Şi acum, cînd este vorba de tine, eşti slab! Acum, cînd eşti atins tu, te turburi! Nu este frica ta de Dumnezeu sprijinul tău?

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Nădejdea ta, nu -i neprihănirea ta?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Adu-ţi aminte, te rog: care nevinovat a perit? Cari oameni neprihăniţi au fost nimiciţi?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

După cîte am văzut eu, numai cei ce ară fărădelegea şi samănă nelegiuirea îi seceră roadele!

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Aceia pier prin suflarea lui Dumnezeu, nimiciţi de vîntul mîniei Lui.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Mugetul leilor încetează, dinţii puilor de lei sînt zdrobiţi!

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Leul bătrîn piere din lipsă de pradă, şi puii leoaicei se risipesc.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Un cuvînt s'a furişat pînă la mine, şi urechea mea i -a prins sunetele uşoare.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

În clipa cînd vedeniile de noapte frămîntă gîndul, cînd oamenii sînt cufundaţi într'un somn adînc,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

m'a apucat groaza şi spaima, şi toate oasele mi-au tremut.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Un duh a trecut pe lîngă mine... Tot părul mi s'a sbîrlit ca ariciul...

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Un chip cu o înfăţişare necunoscută era înaintea ochilor mei. Şi am auzit un glas care şoptea încetişor:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

,,Fi-va omul fără vină înaintea lui Dumnezeu? Fi-va el curat înaintea Celui ce l -a făcut?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Dacă n'are încredere Dumnezeu nici în slujitorii Săi, dacă găseşte El greşeli chiar la îngerii Săi,

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

cu cît mai mult la cei ce locuiesc în case de lut, cari îşi trag obîrşia din ţărînă, şi pot fi zdrobiţi ca un vierme!

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

De dimineaţă pînă seara sînt zdrobiţi, pier pentru totdeauna, şi nimeni nu ţine seama de ei.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Li se taie firul vieţii: mor, şi tot n'au căpătat înţelepciunea!

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.