Job 4

Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Om en prøvde å tale et ord til dig, vilde du da ta det ille op? Men hvem kan vel holde sine ord tilbake?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Du har selv vist mange til rette, og maktløse hender styrket du;

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

dine ord reiste den snublende op, og synkende knær gjorde du sterke.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Men nu, når det gjelder dig selv, blir du utålmodig, når det rammer dig, blir du forferdet.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Er ikke din gudsfrykt din tillit, din ulastelige ferd ditt håp?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Tenk efter: Hvem omkom uskyldig, og hvor gikk rettskafne til grunne?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Efter det jeg har sett, har de som pløide urett og sådde nød, også høstet det.

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

De omkom for Guds ånde, og for hans vredes pust blev de til intet.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Løvens brøl og dens fryktelige røst hørtes ikke lenger, og ungløvenes tenner blev knust.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Løven omkom av mangel på rov, og løvinnens unger blev adspredt.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Og til mig stjal sig et ord; det lød for mitt øre som en hvisken,

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

under skiftende tanker ved nattlige syner, når dyp søvn faller på menneskene.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Frykt og beven kom over mig, så alle mine ben tok til å skjelve.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Og en ånd fór forbi mitt åsyn; hårene på mitt legeme reiste sig.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Den blev stående, men jeg skjelnet ikke klart hvorledes den så ut - det var en skikkelse som stod der for mine øine; jeg hørte en stille susen og en røst:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Er et menneske rettferdig for Gud, eller en mann ren for sin skaper?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Se, på sine tjenere stoler han ikke, og hos sine engler finner han feil,

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

hvor meget mere da hos dem som bor i hus av ler, og som har sin grunnvoll i støvet - de som knuses lettere enn møll.

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Fra morgen til aften - så er de sønderslått; uten at nogen akter på det, går de til grunne for alltid.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Blir ikke teltsnoren dradd ut hos dem? De dør, men ikke i visdom.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.