Acts 9

Men Saulus fnyste fremdeles av trusel og mord mot Herrens disipler, og han gikk til ypperstepresten

А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника

og bad ham om brev til Damaskus, til synagogene der, forat om han fant nogen som hørte Guds vei til, både menn og kvinner, han da kunde føre dem bundne til Jerusalem.

и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.

Men på reisen skjedde det at han kom nær til Damaskus, og med ett strålte et lys fra himmelen om ham,

И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

og han falt til jorden og hørte en røst som sa til ham: Saul! Saul! hvorfor forfølger du mig?

И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?

Han sa: Hvem er du, Herre? Og han svarte: Jeg er Jesus, han som du forfølger.

И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.

Men stå op og gå inn i byen, så skal det bli dig sagt hvad du har å gjøre!

И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

Men mennene som reiste sammen med ham, stod forferdet, for de hørte vel røsten, men så ikke nogen.

А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

Saulus reiste sig da op fra jorden; men da han åpnet sine øine, så han intet; de ledet ham da ved hånden og førte ham inn i Damaskus.

И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.

Og i tre dager var han uten syn og hverken åt eller drakk.

И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.

Men det var i Damaskus en disippel ved navn Ananias, og Herren sa til ham i et syn: Ananias! Han svarte: Her er jeg, Herre!

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.

Og Herren sa til ham: Stå op og gå bort i den gate som kalles den rette, og spør i Judas' hus efter en som heter Saulus, fra Tarsus! for se, han beder,

И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли

og han har i et syn sett en mann ved navn Ananias, som kom inn til ham og la hånden på ham forat han skulde få sitt syn igjen.

и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

Men Ananias svarte: Herre! jeg har hørt av mange om denne mann hvor meget ondt han har gjort mot dine hellige i Jerusalem,

А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

og her har han makt fra yppersteprestene til å binde alle dem som påkaller ditt navn.

И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.

Men Herren sa til ham: Gå avsted! for han er mig et utvalgt redskap til å bære mitt navn frem både for hedninger og konger og for Israels barn;

Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.

for jeg vil vise ham hvor meget han skal lide for mitt navns skyld.

Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.

Så gikk Ananias avsted og kom inn i huset og la hendene på ham og sa: Saul, bror! Herren har sendt mig, Jesus, han som åpenbarte sig for dig på veien hvor du kom, forat du skal få ditt syn igjen og bli fylt med den Hellige Ånd.

И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.

Og straks falt det likesom skjell fra hans øine, og han fikk sitt syn igjen, og han stod op og blev døpt,

И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

og han tok føde til sig og blev styrket. Han blev da nogen dager hos disiplene i Damaskus.

И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

Og straks forkynte han Jesus i synagogene, at han er Guds Sønn.

И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.

Og alle som hørte det, blev ute av sig selv av forundring og sa: Er ikke dette han som i Jerusalem utryddet dem som påkaller dette navn? og han var kommet hit for å føre dem bundne til yppersteprestene.

И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?

Men Saulus blev enn mere styrket, og han målbandt jødene som bodde i Damaskus, idet han beviste at Jesus er Messias.

Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.

Da nu mange dager var gått, la jødene råd op om å slå ham ihjel;

И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,

men Saulus fikk vite at de efterstrebte ham. De voktet også portene dag og natt for å slå ham ihjel;

но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

men hans disipler tok ham om natten og slapp ham ut gjennem muren, idet de firte ham ned i en kurv.

Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.

Da han nu kom til Jerusalem, søkte han å holde sig nær til disiplene; og de fryktet alle for ham, for de trodde ikke at han var nogen disippel.

И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.

Men Barnabas tok sig av ham og førte ham til apostlene, og han fortalte dem hvorledes han hadde sett Herren på veien, og at han hadde talt til ham, og hvorledes han i Damaskus hadde lært frimodig i Jesu navn.

Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.

Så gikk han da inn og ut med dem i Jerusalem

И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,

og lærte frimodig i Herrens navn, og han talte med de gresktalende jøder og innlot sig i ordskifte med dem. De søkte da å slå ham ihjel;

и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

men da brødrene fikk det å vite, førte de ham ned til Cesarea, og sendte ham derfra til Tarsus.

Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.

Menigheten hadde nu fred over hele Judea og Galilea og Samaria; den opbyggedes og vandret i Herrens frykt, og vokste ved den Hellige Ånds hjelp.

И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.

Og det hendte sig da Peter drog allesteds omkring, at han også kom ned til de hellige som bodde i Lydda.

И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

Der fant han en mann ved navn Æneas, som hadde ligget åtte år til sengs, fordi han var verkbrudden.

И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.

Og Peter sa til ham: Æneas! Jesus Kristus helbreder dig; stå op og red selv din seng! Og straks stod han op,

И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.

og alle som bodde i Lydda og Saron, så ham, og de omvendte sig til Herren.

И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

I Joppe var det en disippelinne ved navn Tabita, det er utlagt: Dorkas; hun var rik på gode gjerninger og gav mange almisser.

А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.

Men det skjedde i de dager at hun blev syk og døde; de vasket henne da og la henne på en sal.

И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.

Og da Lydda ligger nær ved Joppe, og disiplene hadde hørt at Peter var der, sendte de to menn til ham og bad: Dryg ikke med å komme hit til oss!

И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.

Peter stod da op og gikk med dem, og da han kom dit, førte de ham op på salen, og alle enkene stod ved hans side og gråt, og viste ham de kjortler og klær som Tabita hadde gjort den tid hun var hos dem.

И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.

Men Peter bød alle gå ut, falt på kne og bad, og han vendte sig til liket og sa: Tabita, stå op! Hun slo øinene op, og da hun så Peter, satte hun sig op.

А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.

Og han rakte henne hånden og reiste henne op; og han kalte de hellige og enkene inn og stilte henne levende frem for dem.

И той й подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.

Dette blev vitterlig over hele Joppe, og mange kom til troen på Herren.

И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.

Derefter blev han en lengere tid i Joppe hos en mann ved navn Simon, en garver.

А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.