Job 3

I muri i tenei ka puaki te mangai o Hopa, a ka kanga e ia tona ra.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Na ka oho a Hopa, ka mea,

И Йов заговори и каза:

Kia ngaro te ra i whanau ai ahau, te po i korerotia ai, He tamaroa kei roto i te kopu.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Waiho taua ra mo te pouri; kaua e tirohia iho e te Atua i runga; kaua hoki e whitingia e te marama.

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Kia poke ia i te pouri, i te atarangi hoki o te mate; kia tauria iho e te kapua; kia whakawehia ano hoki e te whakapouritanga o te ra.

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Na ko taua po, kia mau pu i te pouri kerekere: kei honoa ki nga ra o te tau; kei huihuia atu ina taua nga marama.

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Nana, kia mokemoke taua po, kaua te reo koa e uru ki roto.

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Kia kanga hoki e te hunga kanga i te ra, e te hunga mohio ki te whakaara rewiatana.

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Kia pouri nga whetu o tona kakarauritanga; kia tatari ki te marama, a kahore noa iho; kei kite hoki i te takiritanga ata.

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Mona kihai i tutaki i nga tatau o te kopu o toku whaea, kihai i huna i te mauiui kei kitea e ahau.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

He aha ahau te mate ai i te kopu? He aha te hemo ai i toku putanga mai i te kopu?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

He aha i rite wawe ai nga turi moku, me nga u hei ngote maku?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Me i pena, kua ata takoto ahau, te ai he whakaohooho, moe ana ahau: katahi ahau ka whai okiokinga,

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

I roto i nga kingi, i nga kaiwhakatakoto whakaaro o te whenua i hanga nei i nga wahi mokemoke mo ratou,

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

I roto ranei i nga rangatira whai koura, o ratou nei whare ki tonu i te hiriwa:

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Kua kahore noa iho ranei, kua pera me te materoto e ngaro nei, me nga kohungahunga kahore nei e kite i te marama.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Mutu ake i reira te whakararuraru a te hunga kino; okioki ana i reira te hunga kua mauiui nga uaua.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Ata noho ana nga herehere i reira, te rongo i te reo o te kaitukino.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Kei reira te iti, te rahi, kahore hoki he rangatira o te pononga.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

He aha te marama i homai ai ki te tangata kei roto nei i te mate? te ora ki te tangata kua kawa te wairua?

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

E koingo nei ki te mate, heoi kahore noa iho; e keri ana kia taea ia, nui atu i te keri i nga taonga huna.

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

Hari pu ratou, koa ana, ina kitea te urupa.

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

He aha ano te marama i homai ai ki te tangata kua huna nei tona ara, kua oti nei te tutakitaki mai e te Atua?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Kiano hoki ahau i kai, kua tae mai taku mapu: ano he wai oku hamama e ringihia ana.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

No te mea kua tae mai ki ahau te mea whakawehi e wehi nei ahau; ko taku e pawera nei kua pa ki ahau.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Kahore oku humarie, kahore oku ata noho, ehara i te mea e okioki ana; na kua puta te raruraru.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.