Psalms 44

Al capo de’ musici. Dei figliuoli di Core. Cantico. O Dio, noi abbiamo udito coi nostri orecchi, i nostri padri ci hanno raccontato l’opera che compisti ai loro giorni, ai giorni antichi.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Tu con la tua mano scacciasti le nazioni e stabilisti i nostri padri; distruggesti dei popoli per estender loro.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Poiché essi non conquistarono il paese con la loro spada, né fu il loro braccio che li salvò, ma la tua destra, il tuo braccio, la luce del tuo volto, perché li gradivi.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Tu sei il mio re, o Dio, ordina la salvezza di Giacobbe!

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Con te noi abbatteremo i nostri nemici, nel tuo nome calpesteremo quelli che si levan contro a noi.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Poiché non è nel mio arco che io confido, e non è la mia spada che mi salverà;

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

ma sei tu che ci salvi dai nostri nemici e rendi confusi quelli che ci odiano.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

In Dio noi ci glorieremo, ogni giorno e celebreremo il tuo nome in perpetuo. Sela.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Ma ora ci hai reietti e coperti d’onta, e non esci più coi nostri eserciti.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Tu ci fai voltar le spalle davanti al nemico, e quelli che ci odiano ci depredano.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Ci hai dati via come pecore da mangiare, e ci hai dispersi fra le nazioni.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Tu vendi il tuo popolo per un nulla, e non ti sei tenuto alto nel fissarne il prezzo.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Tu ci fai oggetto d’obbrobrio per i nostri vicini, di beffe e di scherno per quelli che ci stan d’intorno.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Tu ci rendi la favola delle nazioni, e i popoli scuotono il capo, quando si tratta di noi.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Tuttodì l’onta mia mi sta dinanzi, e la vergogna mi cuopre la faccia

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

all’udire chi mi vitupera e m’oltraggia, al vedere il nemico ed il vendicativo.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Tutto questo ci è avvenuto. Eppure non t’abbiam dimenticato e non siamo stati infedeli al tuo patto.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Il nostro cuore non si è rivolto indietro, e i nostri passi non si sono sviati dal tuo sentiero,

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

perché tu ci avessi a fiaccare cacciandoci in dimore di sciacalli, perché tu avessi a stender su noi l’ombra della morte.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Se avessimo dimenticato il nome del nostro Dio, e avessimo teso le mani verso un dio straniero,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Dio non l’avrebbe egli scoperto? Poich’egli conosce i segreti del cuore.

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Anzi è per cagion tua che siamo ogni dì messi a morte, e reputati come pecore da macello.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Risvegliati! Perché dormi, o Signore? Destati, non rigettarci in perpetuo!

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Perché nascondi la tua faccia e dimentichi la nostra afflizione e la nostra oppressione?

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Poiché l’anima nostra è abbattuta nella polvere; il nostro corpo aderisce alla terra.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Lèvati in nostro aiuto, e liberaci, per amor della tua benignità.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!