Psalms 102

Preghiera dell’afflitto quand’è abbattuto e spande il suo lamento dinanzi all’Eterno. Deh ascolta la mia preghiera, o Eterno, e venga fino a te il mio grido!

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Non mi nasconder la tua faccia nel dì della mia distretta; inclina a me il tuo orecchio; nel giorno che io grido, affrettati a rispondermi.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Poiché i miei giorni svaniscono come fumo, e le mie ossa si consumano come un tizzone.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Colpito è il mio cuore come l’erba, e si è seccato; perché ho dimenticato perfino di mangiare il mio pane.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

A cagion della voce dei miei gemiti, le mie ossa s’attaccano alla mia carne.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Son simile al pellicano del deserto, son come il gufo de’ luoghi desolati.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Io veglio, e sono come il passero solitario sul tetto.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

I miei nemici m’oltraggiano ogni giorno; quelli che son furibondi contro di me si servon del mio nome per imprecare.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Poiché io mangio cenere come fosse pane, e mescolo con lagrime la mia bevanda,

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

a cagione della tua indignazione e del tuo cruccio; poiché m’hai levato in alto e gettato via.

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

I miei giorni son come l’ombra che s’allunga, e io son disseccato come l’erba.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Ma tu, o Eterno, dimori in perpetuo, e la tua memoria dura per ogni età.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Tu ti leverai ed avrai compassione di Sion, poiché è tempo d’averne pietà; il tempo fissato è giunto.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Perché i tuoi servitori hanno affezione alle sue pietre, ed hanno pietà della sua polvere.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Allora le nazioni temeranno il nome dell’Eterno, e tutti i re della terra la tua gloria,

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

quando l’Eterno avrà riedificata Sion, sarà apparso nella sua gloria,

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

avrà avuto riguardo alla preghiera dei desolati, e non avrà sprezzato la loro supplicazione.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Questo sarà scritto per l’età a venire, e il popolo che sarà creato loderà l’Eterno,

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

perch’egli avrà guardato dall’alto del suo santuario; dal cielo l’Eterno avrà mirato la terra

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

per udire i gemiti de’ prigionieri, per liberare i condannati a morte,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

affinché pubblichino il nome dell’Eterno in Sion e la sua lode in Gerusalemme,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

quando i popoli e i regni si raduneranno insieme per servire l’Eterno.

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

Egli ha abbattuto le mie forze durante il mio cammino; ha accorciato i miei giorni.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Io ho detto: Dio mio, non mi portar via nel mezzo dei miei giorni; i tuoi anni durano per ogni età.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Tu fondasti ab antico la terra, e i cieli son l’opera delle tue mani.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Essi periranno, ma tu rimani; tutti quanti si logoreranno come un vestito; tu li muterai come una veste e saranno mutati.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ma tu sei sempre lo stesso, e gli anni tuoi non avranno mai fine.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

I figliuoli de’ tuoi servitori avranno una dimora, e la loro progenie sarà stabilita nel tuo cospetto.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.