Job 4

Allora Elifaz di Teman rispose disse:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

"Se provassimo a dirti una parola ti darebbe fastidio? Ma chi potrebbe trattener le parole?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Ecco tu n’hai ammaestrati molti, hai fortificato le mani stanche;

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

le tue parole hanno rialzato chi stava cadendo, hai raffermato le ginocchia vacillanti;

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

e ora che il male piomba su te, tu ti lasci abbattere; ora ch’è giunto fino a te, sei tutto smarrito.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

La tua pietà non è forse la tua fiducia, e l’integrità della tua vita la speranza tua?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Ricorda: quale innocente perì mai? e dove furono gli uomini retti mai distrutti?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Io per me ho visto che coloro che arano iniquità e seminano tormenti, ne mietono i frutti.

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Al soffio di Dio essi periscono, dal vento del suo corruccio son consumati.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Spenta è la voce del ruggente, sono spezzati i denti dei leoncelli.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Perisce per mancanza di preda il forte leone, e restan dispersi i piccini della leonessa.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Una parola m’è furtivamente giunta, e il mio orecchio ne ha còlto il lieve sussurro.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Fra i pensieri delle visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

uno spavento mi prese, un tremore che mi fece fremer tutte l’ossa.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Uno spirito mi passò dinanzi, e i peli mi si rizzarono addosso.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Si fermò, ma non riconobbi il suo sembiante; una figura mi stava davanti agli occhi e udii una voce sommessa che diceva:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

"Può il mortale esser giusto dinanzi a Dio? Può l’uomo esser puro dinanzi al suo Fattore?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Ecco, Iddio non si fida de’ suoi propri servi, e trova difetti nei suoi angeli;

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

quanto più in quelli che stanno in case d’argilla, che han per fondamento la polvere e son schiacciati al par delle tignuole!

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Tra la mattina e la sera sono infranti; periscono per sempre, senza che alcuno se ne accorga.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

La corda della lor tenda, ecco, è strappata, e muoion senza posseder la sapienza".

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.