Job 3

Allora Giobbe aprì la bocca e maledisse il giorno della sua nascita.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

E prese a dire così:

И Йов заговори и каза:

"Perisca il giorno ch’io nacqui e la notte che disse: "E’ concepito un maschio!"

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Quel giorno si converta in tenebre, non se ne curi Iddio dall’alto, né splenda sovr’esso raggio di luce!

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Se lo riprendano le tenebre e l’ombra di morte, resti sovr’esso una fitta nuvola, le eclissi lo riempian di paura!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Quella notte diventi preda d’un buio cupo, non abbia la gioia di contar tra i giorni dell’anno, non entri nel novero de’ mesi!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Quella notte sia notte sterile, e non vi s’oda grido di gioia.

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

La maledicano quei che maledicono i giorni e sono esperti nell’evocare il drago.

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Si oscurino le stelle del suo crepuscolo, aspetti la luce e la luce non venga, e non miri le palpebre dell’alba,

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

poiché non chiuse la porta del seno che mi portava, e non celò l’affanno agli occhi miei.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Perché non morii nel seno di mia madre? Perché non spirai appena uscito dalle sue viscere?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Perché trovai delle ginocchia per ricevermi e delle mammelle da poppare?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Ora mi giacerei tranquillo, dormirei, ed avrei così riposo

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

coi re e coi consiglieri della terra che si edificarono mausolei,

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

coi principi che possedean dell’oro e che empiron d’argento le lor case;

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

o, come l’aborto nascosto, non esisterei, sarei come i feti che non videro la luce.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Là cessano gli empi di tormentare gli altri. Là riposano gli stanchi,

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

là i prigioni han requie tutti insieme, senz’udir voce d’aguzzino.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Piccoli e grandi sono là del pari, e lo schiavo è libero del suo padrone.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Perché dar la luce all’infelice e la vita a chi ha l’anima nell’amarezza,

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

i quali aspettano la morte che non viene, e la ricercano più che i tesori nascosti,

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

e si rallegrerebbero fino a giubilarne, esulterebbero se trovassero una tomba?

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

Perché dar vita a un uomo la cui via è oscura? e che Dio ha stretto in un cerchio?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Io sospiro anche quando prendo il mio cibo, e i miei gemiti si spandono com’acqua.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Non appena temo un male, ch’esso mi colpisce; e quel che pavento, mi piomba addosso.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Non trovo posa, né requie, né pace, il tormento è continuo!"

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.