Luke 24

ובאחד בשבת לפני עלות השחר באו אל הקבר ותביאינה את הסמים אשר הכינו ועמהן עוד אחרות׃
А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.
וימצאו את האבן גלולה מן הקבר׃
И намериха камъка преместен от гроба.
ותבאנה פנימה ולא מצאו את גוית האדון ישוע׃
И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.
ויהי הנה נבכות על הדבר הזה והנה שני אנשים עמדו עליהן ולבושיהם מזהירים׃
И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.
ויפל פחד עליהן ותקדנה אפים ארצה ויאמרו אליהן מה תבקשנה את החי אצל המתים׃
И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?
איננו פה כי קם זכרנה את אשר דבר אליכן בעוד היותו בגליל לאמר׃
Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
כי צריך בן האדם להמסר לידי אנשים חטאים ולהצלב וביום השלישי קום יקום׃
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
ותזכרנה את דבריו׃
И те си спомниха думите Му.
ותשבנה מן הקבר ותגדנה את כל הדברים האלה לעשתי העשר ולכל האחרים׃
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
ומרים המגדלית ויוחנה ומרים אם יעקב והאחרות אשר עמהן הנה היו המדברות אל השליחים את הדברים האלה׃
Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
ויהיו דבריהן כדברי ריק בעיניהם ולא האמינו להן׃
А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
ופטרוס קם וירץ אל הקבר וישקף ולא ראה כי אם התכריכים מנחים שם וישב למקומו משתומם על הנהיה׃
А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
והנה שנים מהם היו הלכים בעצם היום הזה אל כפר הרחק מירושלים כששים ריס ושמו עמאוס׃
И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.
והם נדברו איש אל רעהו על כל הקרות האלה׃
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
ויהי בדברם ובהתוכחם יחד ויגש ישוע אף הוא וילך אתם׃
И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
ועיניהם נאחזו ולא יכירהו׃
но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.
ויאמר אליהם מה המה הדברים האלה אשר אתם נשאים ונתנים בהם יחדו בדרך ופניכם זעפים׃
И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
ויען האחד אשר שמו קליופס ויאמר אליו האתה לבדך גר בירושלים ואינך ידע את הקרת בה בימים האלה׃
И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?
ויאמר אליהם ומה המה ויגידו אליו מעשה ישוע הנצרי אשר היה איש נביא גבור בפעל ובאמר לפני האלהים ולפני כל העם׃
И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;
ואת אשר כהנינו הגדולים וזקנינו הסגירהו למשפט מות ויצלבהו׃
как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
ואנחנו חכינו כי הוא העתיד לגאל את ישראל ועתה בכל זאת היום יום שלישי מאז נעשו אלה׃
А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.
והנה גם נשים מקרבנו החרידנו אשר קדמו בבקר לבא לקבר׃
При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба
ולא מצאו את גויתו ותבאנה ותאמרנה כי ראו גם מראה מלאכים האמרים כי הוא חי׃
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.
וילכו אנשים משלנו אל הקבר וימצאו כאשר אמרו הנשים ואותו לא ראו׃
И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.
ויאמר אליהם הוי חסרי דעת וכבדי לב מהאמין בכל אשר דברו הנביאים׃
Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
הלא על המשיח היה לסבל את כל זאת ולבוא אל כבודו׃
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
ויחל ממשה ומכל הנביאים ויבאר להם את כל הכתובים הנאמרים עליו׃
И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
ויקרבו אל הכפר אשר הם הלכים שמה וישם פניו כהלך לו לדרכו׃
И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
ויפצרו בו לאמר שבה אתנו כי עת ערב הגיע ונטה היום ויבא הביתה לשבת אתם׃
Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
ויהי כאשר הסב עמהם ויקח את הלחם ויברך ויבצע ויתן להם׃
И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
ותפקחנה עיניהם ויכירהו והוא חמק עבר מעיניהם׃
Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.
ויאמרו איש אל רעהו הלא היה בער לבבנו בקרבנו בדברו אלינו בדרך ויפתח לנו את הכתובים׃
И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?
ויקומו בשעה ההיא וישובו ירושלים וימצאו את עשתי העשר ואת אשר אתם נקהלים יחד׃
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
האמרים אכן קם האדון מן המתים ונראה אל שמעון׃
да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
ויספרו גם הם את אשר נעשה להם בדרך ואיך הכירהו בבציעת הלחם׃
А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
עודם מדברים כדברים האלה והוא ישוע עמד בתוכם ויאמר אליהם שלום לכם׃
И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!
והמה חתו ונבעתו ויחשבו כי רוח ראו׃
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
ויאמר אליהם מה זה אתם נבהלים ועל מה זה מחשבות עלות בלבבכם׃
И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
ראו את ידי ואת רגלי כי אנכי הוא משוני וראו כי רוח אין לו בשר ועצמות כאשר אתם ראים שיש לי׃
Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
ואחרי אמרו את זאת הראה אתם את ידיו ואת רגליו׃
И като каза това, им показа ръцете и краката Си.
והם עוד לא האמינו משמחה ותמהו ויאמר אליהם היש לכם פה דבר אכל׃
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
ויתנו לפניו חלק דג צלוי ומעט צוף דבש׃
И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).
ויקח ויאכל לעיניהם׃
И взе и яде пред тях.
ויאמר אליהם אלה הם הדברים אשר דברתי אליכם בעוד היותי עמכם כי המלא ימלא כל הכתוב עלי בתורת משה ובנביאים ובתהלים׃
И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.
אז פתח את לבבם להבין את הכתובים׃
Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
ויאמר אליהם כן כתוב וכן נגזר אשר יענה המשיח ויקום מן המתים ביום השלישי׃
И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
ואשר תקרא בשמו תשובה וסליחת החטאים בכל הגוים החל מירושלים׃
и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.
ואתם עדים בזאת׃
Вие сте свидетели на това.
והנני שולח עליכם את הבטחת אבי ואתם שבו בעיר ירושלים עד כי תלבשו עז ממרום׃
И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.
ויוליכם מחוץ לעיר עד בית היני וישא את ידיו ויברכם׃
И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.
ויהי בברכו אתם ויפרד מאתם וינשא השמימה׃
И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.
והם השתחוו לו וישובו לירושלים בשמחה גדולה׃
И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;
ויהיו תמיד במקדש מהללים ומברכים את האלהים אמן׃
и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)