Psalms 102

Prière d'un malheureux, lorsqu'il est abattu et qu'il répand sa plainte devant l'Eternel. Eternel, écoute ma prière, Et que mon cri parvienne jusqu'à toi!

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Ne me cache pas ta face au jour de ma détresse! Incline vers moi ton oreille quand je crie! Hâte-toi de m'exaucer!

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Car mes jours s'évanouissent en fumée, Et mes os sont enflammés comme un tison.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Mon coeur est frappé et se dessèche comme l'herbe; J'oublie même de manger mon pain.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Mes gémissements sont tels Que mes os s'attachent à ma chair.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Je ressemble au pélican du désert, Je suis comme le chat-huant des ruines;

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Je n'ai plus de sommeil, et je suis Comme l'oiseau solitaire sur un toit.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Chaque jour mes ennemis m'outragent, Et c'est par moi que jurent mes adversaires en fureur.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Je mange la poussière au lieu de pain, Et je mêle des larmes à ma boisson,

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

A cause de ta colère et de ta fureur; Car tu m'as soulevé et jeté au loin.

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Mes jours sont comme l'ombre à son déclin, Et je me dessèche comme l'herbe.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Mais toi, Eternel! tu règnes à perpétuité, Et ta mémoire dure de génération en génération.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Tu te lèveras, tu auras pitié de Sion; Car le temps d'avoir pitié d'elle, Le temps fixé est à son terme;

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Car tes serviteurs en aiment les pierres, Ils en chérissent la poussière.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Alors les nations craindront le nom de l'Eternel, Et tous les rois de la terre ta gloire.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Oui, l'Eternel rebâtira Sion, Il se montrera dans sa gloire.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Il est attentif à la prière du misérable, Il ne dédaigne pas sa prière.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Que cela soit écrit pour la génération future, Et que le peuple qui sera créé célèbre l'Eternel!

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Car il regarde du lieu élevé de sa sainteté; Du haut des cieux l'Eternel regarde sur la terre,

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Pour écouter les gémissements des captifs, Pour délivrer ceux qui vont périr,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

Afin qu'ils publient dans Sion le nom de l'Eternel, Et ses louanges dans Jérusalem,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

Quand tous les peuples s'assembleront, Et tous les royaumes, pour servir l'Eternel.

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

Il a brisé ma force dans la route, Il a abrégé mes jours.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Je dis: Mon Dieu, ne m'enlève pas au milieu de mes jours, Toi, dont les années durent éternellement!

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Tu as anciennement fondé la terre, Et les cieux sont l'ouvrage de tes mains.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Ils périront, mais tu subsisteras; Ils s'useront tous comme un vêtement; Tu les changeras comme un habit, et ils seront changés.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Mais toi, tu restes le même, Et tes années ne finiront point.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Les fils de tes serviteurs habiteront leur pays, Et leur postérité s'affermira devant toi.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.