Job 4

Eliphaz de Théman prit la parole et dit:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Si nous osons ouvrir la bouche, en seras-tu peiné? Mais qui pourrait garder le silence?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Voici, tu as souvent enseigné les autres, Tu as fortifié les mains languissantes,

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Tes paroles ont relevé ceux qui chancelaient, Tu as affermi les genoux qui pliaient.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Et maintenant qu'il s'agit de toi, tu faiblis! Maintenant que tu es atteint, tu te troubles!

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Ta crainte de Dieu n'est-elle pas ton soutien? Ton espérance, n'est-ce pas ton intégrité?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Cherche dans ton souvenir: quel est l'innocent qui a péri? Quels sont les justes qui ont été exterminés?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Pour moi, je l'ai vu, ceux qui labourent l'iniquité Et qui sèment l'injustice en moissonnent les fruits;

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Ils périssent par le souffle de Dieu, Ils sont consumés par le vent de sa colère,

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Le rugissement des lions prend fin, Les dents des lionceaux sont brisées;

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Le lion périt faute de proie, Et les petits de la lionne se dispersent.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Une parole est arrivée furtivement jusqu'à moi, Et mon oreille en a recueilli les sons légers.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Au moment où les visions de la nuit agitent la pensée, Quand les hommes sont livrés à un profond sommeil,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Je fus saisi de frayeur et d'épouvante, Et tous mes os tremblèrent.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Un esprit passa près de moi.... Tous mes cheveux se hérissèrent....

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Une figure d'un aspect inconnu était devant mes yeux, Et j'entendis une voix qui murmurait doucement:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

L'homme serait-il juste devant Dieu? Serait-il pur devant celui qui l'a fait?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Si Dieu n'a pas confiance en ses serviteurs, S'il trouve de la folie chez ses anges,

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Combien plus chez ceux qui habitent des maisons d'argile, Qui tirent leur origine de la poussière, Et qui peuvent être écrasés comme un vermisseau!

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Du matin au soir ils sont brisés, Ils périssent pour toujours, et nul n'y prend garde;

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Le fil de leur vie est coupé, Ils meurent, et ils n'ont pas acquis la sagesse.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.