Job 4

Ja Eliphas Temanilainen vastasi ja sanoi,

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Jos joku sinun kanssas rupeis puhumaan: mitämaks et sinä sitä kärsi; mutta kuka taitaa vaiti olla?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Katso, sinä olet monta neuvonut, ja vahvistanut väsyneitä käsiä.

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Sinun puhees on ojentanut langenneita, ja vapisevaisia polvia vahvistanut.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Mutta että se nyt tulee sinun päälles, niin sinä väsyit, ja että se lankesi sinun päälles, niin sinä peljästyit.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Tämäkö on sinun (Jumalan) pelkos, sinun uskallukses, sinun toivos ja sinun vakuutes?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Muistele nyt, kussa joku viatoin on hukkunut? eli kussa hurskaat ovat joskus hävinneet?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Niinkuin minä kyllä nähnyt olen, ne jotka kyntävät vääryyden, ja onnettomuuden kylvävät, sitä he myös niittävät.

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

He ovat Jumalan puhalluksen kautta kadonneet, ja hänen vihansa hengeltä hukatut.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Jalopeuran kiljumus, ja julma jalopeuran ääni, ja nuorten jalopeurain hampaat ovat lovistetut.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Vanha jalopeura hukkuu, ettei hänellä ole saalista; ja jalopeuran pojat hajoitetaan.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Ja minun tyköni on tullut salainen sana; ja minun korvani on saanut vähäisen siitä.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Kuin minä ajattelin yönäkyjä, kuin uni lankee ihmisten päälle,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Niin pelko ja vavistus tuli minun päälleni, ja kaikki minun luuni peljätettiin;

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Ja henki meni minun sivuitseni; kaikki minun karvani nousivat ruumiissani.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Silloin seisoi kuva minun silmäini edessä, jonka kasvoja en minä tuntenut; ja minä kuulin hiljaisen hyminän äänen:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Kuinka on ihminen hurskaampi kuin JumaIa? eli joku mies puhtaampi kuin se, joka hänen tehnyt on?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Katso, palveliainsa seassa ei löydä hän uskollisuutta ja enkeleissänsä löytää hän tyhmyyden:

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Kuinka enemmin niissä jotka asuvat savihuoneissa, niissä jotka ovat perustetut maan päälle, jotka toukkain tavalla murentuvat?

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Se pysyy aamusta ehtoosen asti, niin he muserretaan; ja ennenkuin he sen havaitsevat, he ijankaikkisesti hukkuvat.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Eikö heidän jälkeenjääneensä pois oteta? he kuolevat, vaan ei viisaudessa.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.