Luke 24

Men på den første Dag i Ugen meget årle kom de til Graven og bragte de vellugtende Urter, som de havde beredt.

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

Og de fandt Stenen bortvæltet fra Graven.

И намериха камъка преместен от гроба.

Men da de gik derind, fandt de ikke den Herres Jesu Legeme.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

Og det skete, da de vare tvivlrådige om dette, se, da stode to Mænd for dem i strålende Klædebon.

И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

Men da de bleve forfærdede og bøjede deres Ansigter imod Jorden, sagde de til dem: "Hvorfor lede I efter den levende iblandt de døde?

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

Han er ikke her, men han er opstanden; kommer i Hu, hvorledes han talte til eder, medens han endnu var i Galilæa, og sagde,

Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

at Menneskesønnen burde overgives i syndige Menneskers Hænder og korsfæstes og opstå på den tredje Dag."

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

Og de kom hans Ord i Hu.

И те си спомниха думите Му.

Og de vendte tilbage fra Graven og kundgjorde alle disse Ting for de elleve og for alle de andre.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

Men det var Maria Magdalene og Johanna og Maria, Jakobs Moder, og de øvrige Kvinder med dem; de sagde Apostlene disse Ting.

Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Og disse Ord kom dem for som løs Tale; og de troede dem ikke.

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

Men Peter stod op og løb til Graven; og da han kiggede derind ser han Linklæderne alene liggende der, og han gik hjem i Undren over det, som var sket.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Og se, to af dem vandrede på den samme Dag til en Landsby, som lå tresindstyve Stadier fra Jerusalem, dens Navn var Emmaus.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

Og de talte med hinanden om alle disse Ting, som vare skete.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

Og det skete, medens de samtalede og spurgte hinanden indbyrdes, da kom Jesus selv nær og vandrede med dem.

И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

Men deres Øjne holdtes til, så de ikke kendte ham.

но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

Men han sagde til dem: "Hvad er dette for Ord, som I skifte med hinanden på Vejen?" Og de standsede bedrøvede.

И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

Men en af dem, som hed Kleofas, svarede og sagde til ham: "Er du alene fremmed i Jerusalem og ved ikke, hvad der er sket der i disse dage?"

И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

Og han sagde til dem: "Hvilket?" Men de sagde til ham: "Det med Jesus af Nazareth, som var en Profet, mægtig i Gerning og Ord for Gud og alt Folket;

И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

og hvorledes Ypperstepræsterne og vore Rådsherrer have overgivet ham til Dødsdom og korsfæstet ham.

как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

Men vi håbede, at han var den, som skulde forløse Israel. Men med alt dette er det i Dag den tredje Dag, siden dette skete.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

Men også nogle af vore Kvinder have forfærdet os, idet de kom årle til Graven,

При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

og da de ikke fandt hans Legeme, kom de og sagde, at de havde også set et Syn af Engle, der sagde, at han lever.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

Og nogle af vore gik hen til Graven, og de fandt det således, som Kvinderne havde sagt; men ham så de ikke."

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

Og han sagde til dem: "O I uforstandige og senhjertede til at tro på alt det, som Profeterne have talt!

Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Burde ikke Kristus lide dette og indgå til sin Herlighed?"

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Og han begyndte fra Moses og fra alle Profeterne og udlagde dem i alle Skrifterne det, som handlede om ham.

И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

Og de nærmede sig til Landsbyen, som de gik til; og han lod, som han vilde gå videre.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Og de nødte ham meget og sagde: "Bliv hos os; thi det er mod Aften, og Dagen hælder." Og han gik ind for at blive hos dem.

Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

Og det skete, da han havde sat sig med dem til Bords, tog han Brødet, velsignede og brød det og gav dem det.

И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

Da bleve deres Øjne åbnede, og de kendte ham; og han blev usynlig for dem.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

Og de sagde til hinanden: "Brændte ikke vort Hjerte i os, medens han talte til os på Vejen og oplod os Skrifterne?"

И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

Og de stode op i den samme Time og vendte tilbage til Jerusalem og fandt forsamlede de elleve og dem, som vare med dem, hvilke sagde:

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

"Herren er virkelig opstanden og set af Simon."

да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Og de fortalte, hvad der var sket på Vejen, og hvorledes han blev kendt af dem, idet han brød Brødet.

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Men medens de talte dette, stod han selv midt iblandt dem; og han siger til dem: "Fred være med eder!"

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

Da forskrækkedes de og betoges af Frygt og mente, at de så en Ånd.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Og han sagde til dem: "Hvorfor ere I forfærdede? og hvorfor opstiger der Tvivl i eders Hjerter?

И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Ser mine Hænder og mine Fødder, at det er mig selv; føler på mig og ser; thi en Ånd har ikke Kød og Ben, som I se, at jeg har."

Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Og da han havde sagt dette, viste han dem sine Hænder og sine Fødder.

И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

Men da de af Glæde herover endnu ikke kunde tro og undrede sig, sagde han til dem: "Have I her noget at spise?"

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

Og de gave ham et Stykke af en stegt Fisk.

И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).

Og han tog det og spiste det for deres Øjne.

И взе и яде пред тях.

Men han sagde til dem: "Dette er mine Ord, som jeg talte til eder, medens jeg endnu var hos eder, at de Ting bør alle sammen opfyldes, som ere skrevne om mig i Mose Lov og Profeterne og Salmerne."

И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

Da oplod han deres Forstand til at forstå Skrifterne.

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Og han sagde til dem: "Således er der skrevet, at Kristus skulde lide og opstå fra de døde på den tredje Dag,

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

og at der i hans Navn skal prædikes Omvendelse og Syndernes Forladelse for alle Folkeslagene og begyndes fra Jerusalem.

и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

I ere Vidner om disse Ting.

Вие сте свидетели на това.

Og se, jeg sender min Faders Forjættelse over eder; men I skulle blive i Staden, indtil I blive iførte Kraft fra det høje."

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

Men han førte dem ud til hen imod Bethania, og han opløftede sine Hænder og velsignede dem.

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

Og det skete, idet han velsignede dem, skiltes han fra dem og opløftedes til Himmelen.

И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

Og efter at have tilbedt ham vendte de tilbage til Jerusalem med stor Glæde.

И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

Og de vare stedse i Helligdommen og priste Gud.

и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)