Job 3

Derefter oplod Job sin Mund og forbandede sin Dag,

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

og Job tog til Orde og sagde:

И Йов заговори и каза:

Bort med den Dag, jeg fødtes, den Nat, der sagde: "Se, en Dreng!"

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Denne Dag vorde Mørke, Gud deroppe spørge ej om den, over den stråle ej Lyset frem!

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Mulm og Mørke løse den ind, Tåge lægge sig over den, Formørkelser skræmme den!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Mørket tage den Nat, den høre ej hjemme blandt Årets Dage, den komme ikke i Måneders Tal!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Ja, denne Nat vorde gold, der lyde ej Jubel i den!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

De, der besværger Dage, forbande den, de, der har lært at hidse Livjatan";

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

dens Morgenstjerner formørkes, den bie forgæves på Lys, den skue ej Morgenrødens Øjenlåg,

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

fordi den ej lukked mig Moderlivets Døre og skjulte Kvide for mit Blik!

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Hvi døde jeg ikke i Moders Liv eller udånded straks fra Moders Skød?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Hvorfor var der Knæ til at tage imod mig, hvorfor var der Bryster at die?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Så havde jeg nu ligget og hvilet, så havde jeg slumret i Fred

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

blandt Konger og Jordens Styrere, der bygged sig Gravpaladser,

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

blandt Fyrster, rige på Guld, som fyldte deres Huse med Sølv.

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Eller var jeg dog som et nedgravet Foster. som Børn, der ikke fik Lyset at se!

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Der larmer de gudløse ikke mer, der hviler de trætte ud,

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

alle de fangne har Ro, de hører ej Fogedens Røst;

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

små og store er lige der og Trællen fri for sin Herre.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Hvi giver Gud de lidende Lys, de bittert sørgende Liv,

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

dem, som bier forgæves på Døden, graver derefter som efter Skatte,

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

som glæder sig til en Stenhøj, jubler, når de finder deres Grav

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

en Mand, hvis Vej er skjult, hvem Gud har stænget inde?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Thi Suk er blevet mit daglige Brød, mine Ve råb strømmer som Vand.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Thi hvad jeg gruer for, rammer mig, hvad jeg bæver for, kommer over mig.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Knap har jeg Fred, og knap har jeg Ro, knap har jeg Hvile, så kommer Uro!

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.