Job 4

4:1

Tad prozbori Elifaz Temanac i reče:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

4:2

"Možeš li podnijeti da ti progovorim? Ali tko se može uzdržat' od riječi!

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

4:3

Eto, mnoge ljude ti si poučio, okrijepio si iznemogle mišice;

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4:4

riječju svojom klonule si pridizao, ojačavao si koljena klecava.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

4:5

A kad tebe stiže, klonuo si duhom, na tebe kad pade, čitav si se smeo!

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

4:6

Zar pobožnost tvoja nadu ti ne daje, neporočnost tvoja životu ufanje?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

4:7

TÓa sjeti se: nevin - propade li kada? Kada su zatrti bili pravednici?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

4:8

Iz iskustva zborim: nesrećom tko ore i nevolju sije, nju će i požeti.

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

4:9

Od daha Božjega oni pogibaju, na gnjevni mu disaj nestaju sa zemlje.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

4:10

Rika lavlja, urlik leopardov krše se k'o zubi u lavića.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

4:11

Lav ugiba jer mu nesta plijena, rasuli se mladi lavičini.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

4:12

Tajna riječ se meni objavila, šapat njen je uho moje čulo.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

4:13

Noću, kada snovi duh obuzmu i san dubok kad na ljude pada,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

4:14

strah i trepet mene su svladali, kosti moje žestoko se stresle.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

4:15

Dah mi neki preko lica prođe, digoše se dlake na mom tijelu.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

4:16

Stajao je netko - lica mu ne poznah - ali likom bješe pred očima mojim. Posvuda tišina; uto začuh šapat:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

4:17

'Zar je smrtnik koji pred Bogom pravedan? Zar je čovjek čist pred svojim Stvoriteljem?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

4:18

Ni slugama svojim više ne vjeruje, i anđele svoje za grijeh okrivljuje -

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

4:19

kako ne bi onda goste stanova glinenih kojima je temelj u prahu zemaljskom. Gle, kao moljce njih sveudilj satiru:

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

4:20

od jutra do mraka u prah pretvore, nestaju zasvagda - nitko i ne vidi.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

4:21

Iščupan je kolčić njihova šatora, pogibaju skoro, mudrost ne spoznavši.'

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.