Job 3

Napokon otvori Job usta i prokle dan svoj;

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

poče svoju besjedu i reče:

И Йов заговори и каза:

"O, ne bilo dana kad sam se rodio i noći što javi: 'Začeo se dječak!'

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

U crnu tminu dan taj nek se prometne! S visina se njega Bog ne spominjao, svjetlost sunčeva ne svijetlila mu više!

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Mrak i sjena smrtna o nj se otimali, posvema ga tmina gusta prekrila, pomrčine dnevne stravom ga morile!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

O, da bi ga tama svega presvojila, nek' se ne dodaje danima godine, nek' ne ulazi u brojenje mjeseci!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

A noć ona bila žalosna dovijeka, ne čulo se u njoj radosno klicanje!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Prokleli je oni štono dan proklinju i Levijatana probudit' su kadri!

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Pomrčale zvijezde njezina svanuća, zaludu se ona vidjelu nadala, i zorinih vjeđa ne gledala nigda!

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Što mi od utrobe ne zatvori vrata da sakrije muku od mojih očiju!

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Što nisam mrtav od krila materina, što ne izdahnuh izlazeć' iz utrobe?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Čemu su me dva koljena prihvatila i dojke dvije da me nejaka podoje?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

U miru bih vječnom počivao sada, spavao bih, pokoj svoj bih uživao

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

s kraljevima i savjetnicima zemlje koji su sebi pogradili grobnice,

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

ili s knezovima, zlatom bogatima, što su kuće svoje srebrom napunili.

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Ne bih bio - k'o nedonošče zakopano, k'o novorođenče što svjetla ne vidje.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Zlikovci se više ne obijeste ondje, iznemogli tamo nalaze počinka.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Sužnjeve na miru tamo ostavljaju: ne slušaju više poviku stražara.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Malen ondje leži zajedno s velikim, rob je slobodan od gospodara svoga.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Čemu darovati svjetlo nesretniku i život ljudima zagorčene duše

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

koji smrt ištu, a ona ne dolazi, i kao za blagom za njome kopaju?

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

Grobnom bi se humku oni radovali, klicali od sreće kad bi grob svoj našli.

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

Što će to čovjeku kom je put sakriven, koga je Bog sa svih strana zapriječio?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Zato videć' hranu, uzdahnuti moram, k'o voda se moji razlijevaju krici.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Obistinjuje se moje strahovanje, snalazi me, evo, čega god se bojah.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Pokoja ni mira meni više nema, u mukama mojim nikad mi počinka."

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.