Psalms 44

(可拉后裔的训诲诗,交与伶长。) 神啊,你在古时,我们列祖的日子所行的事,我们亲耳听见了;我们的列祖也给我们述说过。
(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.
你曾用手赶出外邦人,却栽培了我们列祖;你苦待列邦,却叫我们列祖发达。
Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.
因为他们不是靠自己的刀剑得地土,也不是靠自己的膀臂得胜,乃是靠你的右手、你的膀臂,和你脸上的亮光,因为你喜悦他们。
Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.
 神啊,你是我的王;求你出令使雅各得胜。
Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!
我们靠你要推倒我们的敌人,靠你的名要践踏那起来攻击我们的人。
Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.
因为,我必不靠我的弓;我的刀也不能使我得胜。
Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.
惟你救了我们脱离敌人,使恨我们的人羞愧。
Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.
我们终日因 神夸耀,还要永远称谢你的名。(细拉)
С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)
但如今你丢弃了我们,使我们受辱,不和我们的军兵同去。
Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.
你使我们向敌人转身退后;那恨我们的人任意抢夺。
Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.
你使我们当作快要被吃的羊,把我们分散在列邦中。
Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.
你卖了你的子民也不赚利,所得的价值并不加添你的资财。
Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.
你使我们受邻国的羞辱,被四围的人嗤笑讥刺。
Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.
你使我们在列邦中作了笑谈,使众民向我们摇头。
Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.
我的凌辱终日在我面前,我脸上的羞愧将我遮蔽,
Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —
都因那辱骂毁谤人的声音,又因仇敌和报仇人的缘故。
заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.
这都临到我们身上,我们却没有忘记你,也没有违背你的约。
Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.
我们的心没有退后;我们的脚也没有偏离你的路。
Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,
你在野狗之处压伤我们,用死荫遮蔽我们。
ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.
倘若我们忘了 神的名,或向别神举手,
Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,
 神岂不鉴察这事吗?因为他晓得人心里的隐祕。
Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
我们为你的缘故终日被杀;人看我们如将宰的羊。
Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.
主啊,求你睡醒,为何尽睡呢?求你兴起,不要永远丢弃我们!
Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!
你为何掩面,不顾我们所遭的苦难和所受的欺压?
Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?
我们的性命伏于尘土;我们的肚腹紧贴地面。
Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.
求你起来帮助我们!凭你的慈爱救赎我们!
Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!