Job 3

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

post haec aperuit Iob os suum et maledixit diei suo

И Йов заговори и каза:

et locutus est

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

pereat dies in qua natus sum et nox in qua dictum est conceptus est homo

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

dies ille vertatur in tenebras non requirat eum Deus desuper et non inlustret lumine

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

obscurent eum tenebrae et umbra mortis occupet eum caligo et involvatur amaritudine

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

noctem illam tenebrosus turbo possideat non conputetur in diebus anni nec numeretur in mensibus

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

sit nox illa solitaria nec laude digna

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

maledicant ei qui maledicunt diei qui parati sunt suscitare Leviathan

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

obtenebrentur stellae caligine eius expectet lucem et non videat nec ortum surgentis aurorae

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

quia non conclusit ostia ventris qui portavit me nec abstulit mala ab oculis meis

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

quare non in vulva mortuus sum egressus ex utero non statim perii

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

quare exceptus genibus cur lactatus uberibus

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

nunc enim dormiens silerem et somno meo requiescerem

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

cum regibus et consulibus terrae qui aedificant sibi solitudines

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

aut cum principibus qui possident aurum et replent domos suas argento

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

aut sicut abortivum absconditum non subsisterem vel qui concepti non viderunt lucem

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

ibi impii cessaverunt a tumultu et ibi requieverunt fessi robore

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

et quondam vincti pariter sine molestia non audierunt vocem exactoris

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

parvus et magnus ibi sunt et servus liber a domino suo

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

quare data est misero lux et vita his qui in amaritudine animae sunt

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

qui expectant mortem et non venit quasi effodientes thesaurum

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

gaudentque vehementer cum invenerint sepulchrum

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

viro cuius abscondita est via et circumdedit eum Deus tenebris

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

antequam comedam suspiro et quasi inundantes aquae sic rugitus meus

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

quia timor quem timebam evenit mihi et quod verebar accidit

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

nonne dissimulavi nonne silui nonne quievi et venit super me indignatio