Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

respondens autem Eliphaz Themanites dixit

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

si coeperimus loqui tibi forsitan moleste accipias sed conceptum sermonem tenere quis possit

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

ecce docuisti multos et manus lassas roborasti

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

vacillantes confirmaverunt sermones tui et genua trementia confortasti

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

nunc autem venit super te plaga et defecisti tetigit te et conturbatus es

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

timor tuus fortitudo tua patientia tua et perfectio viarum tuarum

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

recordare obsecro te quis umquam innocens perierit aut quando recti deleti sint

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

quin potius vidi eos qui operantur iniquitatem et seminant dolores et metunt eos

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

flante Deo perisse et spiritu irae eius esse consumptos

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

rugitus leonis et vox leaenae et dentes catulorum leonum contriti sunt

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

tigris periit eo quod non haberet praedam et catuli leonis dissipati sunt

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

porro ad me dictum est verbum absconditum et quasi furtive suscepit auris mea venas susurri eius

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

in horrore visionis nocturnae quando solet sopor occupare homines

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

pavor tenuit me et tremor et omnia ossa mea perterrita sunt

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

et cum spiritus me praesente transiret inhorruerunt pili carnis meae

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

stetit quidam cuius non agnoscebam vultum imago coram oculis meis et vocem quasi aurae lenis audivi

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

numquid homo Dei conparatione iustificabitur aut factore suo purior erit vir

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

ecce qui serviunt ei non sunt stabiles et in angelis suis repperit pravitatem

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

quanto magis hii qui habitant domos luteas qui terrenum habent fundamentum consumentur velut a tinea

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

de mane usque ad vesperum succidentur et quia nullus intellegit in aeternum peribunt

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

qui autem reliqui fuerint auferentur ex eis morientur et non in sapientia