Job 4

4:1

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

І відповів теманянин Еліфаз та й сказав:

4:2

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Коли спробувать слово до тебе, чи мука не буде ще більша? Та хто стримати зможе слова?

4:3

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Таж ти багатьох був навчав, а руки ослаблі зміцняв,

4:4

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

того, хто спотикавсь, підіймали слова твої, а коліна тремткі ти зміцняв!

4:5

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

А тепер, як нещастя на тебе найшло, то ти змучився, тебе досягло воно і ти налякався...

4:6

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Хіба не була богобійність твоя за надію твою, за твоє сподівання невинність доріг твоїх?

4:7

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Пригадай но, чи гинув невинний, і де праведні вигублені?

4:8

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Як я бачив таких, що орали були беззаконня, та сіяли кривду, то й жали її:

4:9

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

вони гинуть від подиху Божого, і від духу гнівного Його погибають!

4:10

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Левине ричання й рик лютого лева минає, і левчукам вилущаються зуби.

4:11

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Гине лев, як немає здобичі, і левенята левиці втікають.

4:12

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

І закрадається слово до мене, і моє ухо почуло ось дещо від нього.

4:13

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

у роздумуваннях над нічними видіннями, коли міцний сон обіймає людей,

4:14

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

спіткав мене жах та тремтіння, і багато костей моїх він струсонув,

4:15

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

і дух перейшов по обличчі моїм, стало дуба волосся на тілі моїм...

4:16

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Він стояв, але я не пізнав його вигляду, образ навпроти очей моїх був, і тихий голос почув я:

4:17

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Хіба праведніша людина за Бога, хіба чоловік за свойого Творця є чистіший?

4:18

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Таж рабам Своїм Він не йме віри, і накладає вину й на Своїх Анголів!

4:19

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Що ж тоді мешканці глиняних хат, що в поросі їхня основа? Як міль, вони будуть розчавлені!

4:20

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Вони товчені зранку до вечора, і без помочі гинуть назавжди...

4:21

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Слава їхня минається з ними, вони помирають не в мудрості!...