Psalms 44

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Ey Tanrı, kulaklarımızla duyduk, Atalarımız anlattı bize, Neler yaptığını onların gününde, eski günlerde.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Elinle ulusları kovdun, Ama atalarımıza yer verdin; Halkları kırdın, Ama atalarımızın yayılmasını sağladın.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Onlar ülkeyi kılıçla kazanmadılar, Kendi bilekleriyle zafere ulaşmadılar. Senin sağ elin, bileğin, yüzünün ışığı sayesinde oldu bu; Çünkü sen onları sevdin.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Ey Tanrı, kralım sensin, Buyruk ver de Yakup soyu kazansın!

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Senin sayende düşmanlarımızı püskürteceğiz, Senin adınla karşıtlarımızı ezeceğiz.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Çünkü ben yayıma güvenmem, Kılıcım da beni kurtarmaz;

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Ancak sensin bizi düşmanlarımızdan kurtaran, Bizden nefret edenleri utanca boğan.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Her gün Tanrı’yla övünür, Sonsuza dek adına şükran sunarız. Sela

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Ne var ki, reddettin bizi, aşağıladın, Artık ordularımızla savaşa çıkmıyorsun.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Düşman karşısında bizi gerilettin, Bizden tiksinenler bizi soydu.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Kasaplık koyuna çevirdin bizi, Ulusların arasına dağıttın.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Yok pahasına sattın halkını, Üstelik satıştan hiçbir şey kazanmadan.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Bizi komşularımızın yüzkarası, Çevremizdekilerin eğlencesi, alay konusu ettin.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Ulusların diline düşürdün bizi, Gülüyor halklar halimize.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Rezilliğim gün boyu karşımda, Utancımdan yerin dibine geçtim

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Hakaret ve sövgü duya duya, Öç almak isteyen düşman karşısında.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Bütün bunlar başımıza geldi, Yine de seni unutmadık, Antlaşmana ihanet etmedik,

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Döneklik etmedik, Adımlarımız senin yolundan sapmadı.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Oysa sen bizi ezdin, ülkemizi çakalların uğrağı ettin, Üstümüzü koyu karanlıkla örttün.

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Eğer Tanrımız’ın adını unutsaydık, Yabancı bir ilaha ellerimizi açsaydık,

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Tanrı bunu ortaya çıkarmaz mıydı? Çünkü O yürekteki gizleri bilir.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

[] Senin uğruna her gün öldürülüyoruz, Kasaplık koyun sayılıyoruz.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Uyan, ya Rab! Niçin uyuyorsun? Kalk! Sonsuza dek terk etme bizi!

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Niçin yüzünü gizliyorsun? Neden mazlum halimizi, üzerimizdeki baskıyı unutuyorsun?

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Çünkü yere serildik, Bedenimiz toprağa yapıştı.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

Kalk, yardım et bize! Kurtar bizi sevgin uğruna!