Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

[] Tanrım, Tanrım, beni neden terk ettin? Niçin bana yardım etmekten, Haykırışıma kulak vermekten uzak duruyorsun?

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Ey Tanrım, gündüz sesleniyorum, yanıt vermiyorsun, Gece sesleniyorum, yine rahat yok bana.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Oysa sen kutsalsın, İsrail’in övgüleri üzerine taht kuran sensin.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

Sana güvendiler atalarımız, Sana dayandılar, onları kurtardın.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

Sana yakarıp kurtuldular, Sana güvendiler, aldanmadılar.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Ama ben insan değil, toprak kurduyum, İnsanlar beni küçümsüyor, halk hor görüyor.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

[] Beni gören herkes alay ediyor, Sırıtıp baş sallayarak diyorlar ki,

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

[] “Sırtını RAB’be dayadı, kurtarsın bakalım onu, Madem onu seviyor, yardım etsin!”

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Oysa beni ana rahminden çıkaran, Ana kucağındayken sana güvenmeyi öğreten sensin.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Doğuşumdan beri sana teslim edildim, Ana rahminden beri Tanrım sensin.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Benden uzak durma! Çünkü sıkıntı yanıbaşımda, Yardım edecek kimse yok.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Boğalar kuşatıyor beni, Azgın Başan boğaları sarıyor çevremi.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Kükreyerek avını parçalayan aslanlar gibi Ağızlarını açıyorlar bana.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Su gibi dökülüyorum, Bütün kemiklerim oynaklarından çıkıyor; Yüreğim balmumu gibi içimde eriyor.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

[] Gücüm çömlek parçası gibi kurudu, Dilim damağıma yapışıyor; Beni ölüm toprağına yatırdın.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Köpekler kuşatıyor beni, Kötüler sürüsü çevremi sarıyor, Ellerimi, ayaklarımı deliyorlar.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Bütün kemiklerimi sayar oldum, Gözlerini dikmiş, bana bakıyorlar.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

[] Giysilerimi aralarında paylaşıyor, Elbisem için kura çekiyorlar.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Ama sen, ya RAB, uzak durma; Ey gücüm benim, yardımıma koş!

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Canımı kılıçtan, Biricik hayatımı köpeğin pençesinden kurtar!

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Kurtar beni aslanın ağzından, Yaban öküzlerinin boynuzundan. Yanıt ver bana!

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

[] Adını kardeşlerime duyurayım, Topluluğun ortasında sana övgüler sunayım:

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

Ey sizler, RAB’den korkanlar, O’na övgüler sunun! Ey Yakup soyu, O’nu yüceltin! Ey İsrail soyu, O’na saygı gösterin!

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Çünkü O mazlumun çektiği sıkıntıyı hafife almadı, Ondan tiksinmedi, yüz çevirmedi; Kendisini yardıma çağırdığında ona kulak verdi.

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Övgü konum sen olacaksın büyük toplulukta, Senden korkanların önünde yerine getireceğim adaklarımı.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Yoksullar yiyip doyacak, RAB’be yönelenler O’na övgü sunacak. Sonsuza dek ömrünüz tükenmesin!

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Yeryüzünün dört bucağı anımsayıp RAB’be dönecek, Ulusların bütün soyları O’nun önünde yere kapanacak.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Çünkü egemenlik RAB’bindir, Ulusları O yönetir.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Yeryüzündeki bütün zenginler doyacak Ve O’nun önünde yere kapanacak, Toprağa gidenler, Ölümlerine engel olamayanlar, Eğilecekler O’nun önünde.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Gelecek kuşaklar O’na kulluk edecek, Rab yeni kuşaklara anlatılacak.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

O’nun kurtarışını, “Rab yaptı bunları” diyerek, Henüz doğmamış bir halka duyuracaklar.