Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

(Un psalm al lui David. Spre aducere aminte.) Doamne, nu mă mustra în mînia Ta, şi nu mă pedepsi în urgia Ta.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Căci săgeţile Tale s'au înfipt în mine, şi mîna Ta apasă asupra mea.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

N'a mai rămas nimic sănătos în carnea mea, din pricina mîniei Tale; nu mai este nici o vlagă în oasele mele, în urma păcatului meu.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

Căci fărădelegile mele se ridică deasupra capului meu; ca o povară grea, sînt prea grele pentru mine.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

Rănile mele miroasă greu şi sînt pline de coptură, în urma nebuniei mele.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Sînt gîrbovit, peste măsură de istovit; toată ziua umblu plin de întristare.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Căci o durere arzătoare îmi mistuie măruntaiele, şi n'a mai rămas nimic sănătos în carnea mea.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Sînt fără putere, zdrobit cu desăvîrşire; turburarea inimii mele mă face să gem.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Doamne, toate dorinţele mele sînt înaintea Ta, şi suspinurile mele nu-Ţi sînt ascunse.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

Inima îmi bate cu tărie, puterea mă părăseşte, şi lumina ochilor mei nu mai este cu mine.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

Prietenii şi cunoscuţii mei se depărtează de rana mea, şi rudele mele stau de o parte.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Ceice vor să-mi ia viaţa îşi întind cursele; ceice-mi caută nenorocirea, spun răutăţi, şi toată ziua urzesc la înşelătorii.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Iar eu sînt ca un surd, n'aud; sînt ca un mut, care nu deschide gura.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Sînt ca un om, care n'aude, şi în gura căruia nu este niciun răspuns.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Doamne, în Tine nădăjduiesc; Tu vei răspunde, Doamne, Dumnezeule!

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Căci zic: ,,Nu îngădui să se bucure vrăjmaşii mei de mine, şi să se fudulească împotriva mea, cînd mi se clatină piciorul!``

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Căci sînt aproape să cad, şi durerea mea este totdeauna înaintea mea.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

Îmi mărturisesc fărădelegea, mă doare de păcatul meu.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

Dar vrăjmaşii mei sînt plini de viaţă şi plini de putere; ceice mă urăsc fără temei, sînt mulţi la număr.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Ei îmi întorc rău pentru bine, îmi sînt potrivnici, pentrucă eu urmăresc binele.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Nu mă părăsi, Doamne! Dumnezeule, nu Te depărta de mine!

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Vino degrabă în ajutorul meu, Doamne, Mîntuirea mea!