Proverbs 23

Когато седнеш да ядеш с управител, много внимавай какво има пред теб,

Dacă stai la masă la unul din cei mari, ia seama ce ai dinainte:

и сложи нож на гърлото си, ако си лаком.

pune-ţi un cuţit în gît, dacă eşti prea lacom.

Не пожелавай неговите лакомства, защото те са измамни гозби.

Nu pofti mîncările lui alese, căci sînt o hrană înşelătoare.

Не се старай да се обогатиш, отдалечи се от тази си мъдрост.

Nu te chinui ca să te îmbogăţeşti, nu-ţi pune priceperea în aceasta.

Насочиш ли към него очите си — и го няма; защото богатството наистина си прави крила като орел, който лети към небето.

Abia ţi-ai aruncat ochii spre ea şi nu mai este; căci bogăţia îşi face aripi, şi, ca vulturul, îşi ia sborul spre ceruri.

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, и не пожелавай неговите лакомства,

Nu mînca pînea celui pismaş, şi nu pofti mîncările lui alese,

защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той. Казва ти: Яж и пий! — но сърцето му не е с теб.

căci el este ca unul care îşi face socotelile în suflet. ,,Mănîncă şi bea``, îţi va zice el; dar inima lui nu este cu tine.

Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш сладките си думи.

Bucata pe care ai mîncat -o, o vei vărsa, şi cuvintele plăcute pe cari le vei spune, sînt perdute.

Не говори в ушите на безумния, защото той ще презре мъдростта на думите ти.

Nu vorbi la urechea celui nebun, căci el nesocoteşte cuvintele tale înţelepte.

Не премествай стари граници и не навлизай в нивите на сираците,

Nu muta hotarul văduvei, şi nu intra în ogorul orfanilor,

защото Изкупителят им е мощен, Той ще защити делото им против теб.

căci răzbunătorul lor este puternic: El le va apăra pricina împotriva ta.

Предай сърцето си на поука и ушите си — на думи на знание.

Deschide-ţi inima la învăţătură, şi urechile la cuvintele ştiinţei.

Не задържай наказанието от детето, защото, ако и да го биеш с пръчката, то няма да умре.

Nu cruţa copilul de mustrare, căci dacă -l vei lovi cu nuiaua, nu va muri.

Ти ще го биеш с пръчката, но ще избавиш душата му от Шеол.

Lovindu -l cu nuiaua, îi scoţi sufletul din locuinţa morţilor.

Сине мой, ако сърцето ти Е мъдро, и моето сърце ще се радва;

Fiule, dacă-ţi va fi inima înţeleaptă, inima mea se va bucura;

и сърцето ми ще се радва, когато устните ти говорят право.

şi lăuntrul meu se va veseli, cînd buzele tale vor spune ce este bine.

Да не завижда сърцето ти на грешните, а живей в страха от ГОСПОДА цял ден,

Să nu-ţi pizmuiască inima pe cei păcătoşi, ci să aibă totdeauna frică de Domnul;

защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

căci este o răsplată, şi nu ţi se va tăia nădejdea.

Слушай, сине мой, и бъди мъдър, и насочвай сърцето си право в пътя.

Ascultă, fiule, şi fii înţelept; îndreaptă-ţi inima pe calea cea dreaptă.

Не бъди между пияници, с лакоми месоядци,

Nu fi printre ceice beau vin, nici printre ceice se îmbuibează cu carne.

защото пияницата и гуляйджията осиромашават и сънливостта облича в дрипи.

Căci beţivul şi cel ce se dedă la îmbuibare sărăcesc, şi aţipirea te face să porţi zdrenţe.

Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

Asculă pe tatăl tău, care te -a născut, şi nu nesocoti pe mamă-ta, cînd a îmbătrînit.

Купувай истина и не я продавай, и мъдрост, и поука, и разум.

Cumpără adevărul, şi nu -l vinde, înţelepciunea, învăţătura şi priceperea.

Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост в него.

Tatăl celui neprihănit se veseleşte, şi cel ce dă naştere unui înţelept se bucură.

Нека се веселят баща ти и майка ти и нека се възхищава тази, която те е родила.

Să se bucure tatăl tău şi mama ta, să se veselească cea care te -a născut.

Сине мой, дай сърцето си на мен и нека очите ти внимават в моите пътища,

Fiule, dă-mi inima ta, şi să găsească plăcere ochii tăi în căile Mele.

защото блудницата е дълбока яма и чужда жена е тесен ров.

Căci curva este o groapă adîncă, şi străina o fîntînă strîmtă.

Да, тя причаква като крадец и умножава неверните между хората.

Ea pîndeşte ca un hoţ, şi măreşte între oameni numărul celor stricaţi.

Кой има горко? Кой има скръб? Кой има кавги? Кой има оплакване? Кой има удари без причина? Кой има мътни очи?

Ale cui sînt vaietele? Ale cui sînt oftările? Ale cui sînt neînţelegerile? Ale cui sînt plîngerile? Ale cui sînt rănirile fără pricină? Ai cui sînt ochii roşi?

Онези, които закъсняват над виното, които ходят да търсят подправено вино.

Ale celor ce întîrzie la vin, şi se duc să golească paharul cu vin amestecat.

Не гледай виното, че е червено, че искри в чашата, че се поглъща гладко,

Nu te uita la vin cînd curge roş şi face mărgăritare în pahar; el alunecă uşor,

защото накрая то хапе като змия и жили като усойница.

dar pe urmă ca un şarpe muşcă şi înţeapă ca un basilisc.

Очите ти ще виждат странности и сърцето ти ще говори объркано,

Ochii ţi se vor uita după femeile altora, şi inima îţi va vorbi prostii.

и ще бъдеш като спящ сред морето или като лежащ на върха на мачта.

Vei fi ca un om culcat în mijlocul mării, ca un om culcat pe vîrful unui catarg.

Удариха ме, но не ме заболя, биха ме, но не усетих. Кога ще се събудя, за да продължа, да го потърся пак?

,,M'a lovit... dar nu mă doare!... M'a bătut... dar nu simt nimic! Cînd... mă voi trezi? Mai vreau vin!``