Proverbs 13

Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивателят не слуша изобличение.
En vis sønn hører på sin fars tilrettevisning, men en spotter hører ikke på irettesettelse.
От плода на устата си човек се храни с добро, а душата на неверните ще се насити с насилие.
Av sin munns frukt nyter en mann godt, men de troløses hu står til vold.
Който пази устата си, запазва душата си, а който отваря широко устните си, ще загине.
Den som vokter sin munn, bevarer sitt liv; den som lukker sine leber vidt op, ham blir det til ulykke.
Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.
Den late attrår og får intet, men de flittige næres rikelig.
Праведният мрази лъжата, а безбожният причинява срам и позор.
Den rettferdige hater løgnaktige ord, men den ugudelige gjør det som ondt og skammelig er.
Правдата пази ходещия непорочно, а беззаконието събаря грешните.
Rettferdighet verner den som lever ustraffelig, men ugudelighet feller den som gjør synd.
Има такъв, който се прави на богат, а няма нищо, а друг се прави на беден, а има голямо богатство.
Den ene ter sig som en rik mann og har dog slett ingen ting, og den andre ter sig som en fattig mann og har dog meget gods.
Откуп за живота на човека е богатството му, а бедният не чува заплаха.
En manns rikdom er løsepenger for hans liv, men den fattige er det ingen som truer.
Светлината на праведните гори весело, а светилникът на безбожните ще изгасне.
De rettferdiges lys skinner lystig, men de ugudeliges lampe slukner.
От гордостта произхожда само раздор, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.
Ved overmot voldes bare trette, men hos dem som lar sig råde, er visdom.
Богатството от суета ще намалее, а който събира с труд, ще го увеличи.
Lett vunnet rikdom minker, men den som samler litt efter litt, øker sitt gods.
Отлаганото очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.
Langvarig venting gjør hjertet sykt, men et opfylt ønske er et livsens tre.
Който презира словото, ще се мъчи, а който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден.
Den som forakter ordet, ødelegger sig selv; men den som frykter budet, han får lønn.
Поучението на мъдрия е извор на живот, за да се избегнат примките на смъртта.
Den vises lære er en livsens kilde, ved den slipper en fra dødens snarer.
Здравият разум дава благоволение, а пътят на неверните е постоянен в неверието си.
Ved god forstand vinner en menneskenes yndest, men de troløses vei er hård.
Всеки благоразумен човек действа със знание, а безумният показва глупост.
Hver den som er klok, går frem med forstand, men en dåre utbreder dårskap.
Безбожният пратеник изпада в беда, а верният посланик е изцеление.
Et ugudelig sendebud faller i ulykke, men et trofast bud er lægedom.
Бедност и срам ще постигнат онзи, който отхвърля поучение, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.
Armod og skam får den som ikke vil vite av tukt; men den som akter på refselse, blir æret.
Изпълнено желание услажда душата и за безумните е мерзост да се откажат от злото.
Opfylt ønske er søtt for sjelen, men å holde sig fra det onde er en vederstyggelighet for dårer.
Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош.
Søk omgang med de vise, og du skal bli vis; men dårers venn går det ille.
Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.
Ulykke forfølger syndere, men rettferdige lønnes med godt.
Добрият оставя наследство на синове и внуци, а богатството на грешния се запазва за праведния.
Den gode efterlater arv til barnebarn, men synderens gods er gjemt til den rettferdige.
Много храна има в нивата на бедните, но някои погиват поради липса на справедливост.
De fattiges nyland gir meget føde; men mangen rykkes bort fordi han ikke gjør det som rett er.
Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.
Den som sparer sitt ris, hater sin sønn; men den som elsker ham, tukter ham tidlig.
Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на безбожните ще бъде празен.
Den rettferdige eter så han blir mett, men de ugudeliges buk blir tom.