Psalms 44

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

We have heard with our ears, O God, our fathers have told us, what work thou didst in their days, in the times of old.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

How thou didst drive out the heathen with thy hand, and plantedst them; how thou didst afflict the people, and cast them out.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

For they got not the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them: but thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, because thou hadst a favour unto them.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Thou art my King, O God: command deliverances for Jacob.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Through thee will we push down our enemies: through thy name will we tread them under that rise up against us.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

For I will not trust in my bow, neither shall my sword save me.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

But thou hast saved us from our enemies, and hast put them to shame that hated us.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

In God we boast all the day long, and praise thy name for ever. Selah.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

But thou hast cast off, and put us to shame; and goest not forth with our armies.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Thou makest us to turn back from the enemy: and they which hate us spoil for themselves.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Thou hast given us like sheep appointed for meat; and hast scattered us among the heathen.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Thou sellest thy people for nought, and dost not increase thy wealth by their price.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Thou makest us a reproach to our neighbours, a scorn and a derision to them that are round about us.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Thou makest us a byword among the heathen, a shaking of the head among the people.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

My confusion is continually before me, and the shame of my face hath covered me,

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

For the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and avenger.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

All this is come upon us; yet have we not forgotten thee, neither have we dealt falsely in thy covenant.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Our heart is not turned back, neither have our steps declined from thy way;

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Though thou hast sore broken us in the place of dragons, and covered us with the shadow of death.

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

If we have forgotten the name of our God, or stretched out our hands to a strange god;

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Shall not God search this out? for he knoweth the secrets of the heart.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Yea, for thy sake are we killed all the day long; we are counted as sheep for the slaughter.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Awake, why sleepest thou, O Lord? arise, cast us not off for ever.

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Wherefore hidest thou thy face, and forgettest our affliction and our oppression?

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

For our soul is bowed down to the dust: our belly cleaveth unto the earth.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

Arise for our help, and redeem us for thy mercies' sake.