Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

O LORD, rebuke me not in thy wrath: neither chasten me in thy hot displeasure.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

For thine arrows stick fast in me, and thy hand presseth me sore.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

There is no soundness in my flesh because of thine anger; neither is there any rest in my bones because of my sin.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

For mine iniquities are gone over mine head: as an heavy burden they are too heavy for me.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

My wounds stink and are corrupt because of my foolishness.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

For my loins are filled with a loathsome disease: and there is no soundness in my flesh.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

I am feeble and sore broken: I have roared by reason of the disquietness of my heart.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Lord, all my desire is before thee; and my groaning is not hid from thee.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

My heart panteth, my strength faileth me: as for the light of mine eyes, it also is gone from me.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

My lovers and my friends stand aloof from my sore; and my kinsmen stand afar off.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

They also that seek after my life lay snares for me: and they that seek my hurt speak mischievous things, and imagine deceits all the day long.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

But I, as a deaf man, heard not; and I was as a dumb man that openeth not his mouth.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Thus I was as a man that heareth not, and in whose mouth are no reproofs.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

For in thee, O LORD, do I hope: thou wilt hear, O Lord my God.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

For I said, Hear me, lest otherwise they should rejoice over me: when my foot slippeth, they magnify themselves against me.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

For I am ready to halt, and my sorrow is continually before me.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

For I will declare mine iniquity; I will be sorry for my sin.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

But mine enemies are lively, and they are strong: and they that hate me wrongfully are multiplied.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

They also that render evil for good are mine adversaries; because I follow the thing that good is.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Forsake me not, O LORD: O my God, be not far from me.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Make haste to help me, O Lord my salvation.