Matthew 14

А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус
בעת ההיא שמע הורדוס שר רבע המדינה את שמע ישוע׃
и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.
ויאמר אל נעריו זה הוא יוחנן המטביל והוא קם מן המתים על כן הגבורות פעלות בו׃
Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;
כי הורדוס תפש את יוחנן ויאסרהו וישימהו בבית הסהר בגלל הורודיה אשת פילפוס אחיו׃
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
כי יוחנן אמר אליו לא נכון היתה לך לאשה׃
И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.
ויבקש המיתו אך ירא את ההמון כי לנביא חשבו אתו׃
А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.
ויהי ביום הלדת הורדוס ותרקד בת הורודיה בתוכם ותיטב בעיני הורדוס׃
Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.
וישבע לה ויאמר מה תשאל נפשך ואתן לך׃
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
ואמה שמה את הדברים בפיה ותשאל לאמר תנה לי פה בקערה את ראש יוחנן המטביל׃
Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;
ויעצב המלך אך בעבור השבועה והמסבים עמו צוה לתת לה׃
и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.
וישלח וישא את ראש יוחנן מעליו בבית הסהר׃
И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.
ויביאו את ראשו בקערה ויתנו לנערה ותביאהו אל אמה׃
А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.
ויגשו תלמידיו וישאו את גויתו ויקברוה וילכו ויגידו לישוע׃
Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.
ויהי כשמעו את זאת ויסר משם באניה אל מקום חרבה לבדד וישמעו המון העם וילכו אחריו ברגליהם מן הערים׃
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
ויצא ישוע וירא המון עם רב ויהמו מעיו עליהם וירפא את החלשים אשר בהם׃
А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.
ויהי לפנות ערב ויגשו אליו תלמידיו ויאמרו המקום חרב וגם נטה היום שלחה את המון העם וילכו אל הכפרים לקנות להם אכל׃
А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.
ויאמר אליהם אינם צריכים ללכת תנו אתם להם לאכל׃
А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
ויאמרו אליו אין לנו פה כי אם חמשת ככרות לחם ושני דגים׃
А Той каза: Донесете ги тук при Мен.
ויאמר הביאום אלי הלם׃
Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.
ויצו את העם לשבת על הדשא ויקח את חמשת ככרות הלחם ואת שני הדגים וישא עיניו השמימה ויברך ויפרס ויתן את הלחם לתלמידים והתלמידים נתנו לעם׃
И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
ויאכלו כלם וישבעו וישאו מן הפתותים הנותרים שנים עשר סלים מלאים׃
А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.
והאכלים היו כחמשת אלפי איש מלבד הנשים והטף׃
И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.
ויאץ ישוע בתלמידיו לרדת באניה לעבר לפניה אל עבר הים עד אשר ישלח את העם׃
И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
ואחרי שלחו את העם עלה ההרה בדד להתפלל ויהי ערב והוא לבדו שמה׃
А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.
והאניה הלכה בתוך הים ותטרף מן הגלים כי הרוח לנגדה׃
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
ויהי באשמרת הרביעית ויבא אליהם ישוע מתהלך על פני הים׃
И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.
והתלמידים בראתם אותו מתהלך על פני הים נבהלו לאמר מראה רוח הוא ויצעקו מפחד׃
А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.
וידבר ישוע פתאם אליהם חזקו כי אני הוא אל תיראו׃
А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.
ויען פטרוס ויאמר אליו אם אתה הוא אדני צוה נא כי אבא אליך על המים׃
А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.
ויאמר בוא וירד פטרוס מן האניה ויתהלך על המים לבוא אל ישוע׃
Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!
ויהי כראתו את הרוח כי חזקה היא ויירא ויחל לטבע ויצעק לאמר אדני הושיעני׃
И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
וימהר ישוע לשלח את ידו ויחזק בו ויאמר אליו קטן האמונה למה לחק לבך׃
И като влязоха в кораба, вятърът утихна.
הם עלו אל האניה והרוח שככה׃
А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!
ואנשי האניה נגשו וישתחוו לו לאמר באמת בן אלהים אתה׃
И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.
ויעברו את הים ויבאו ארצה גניסר׃
И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;
ויכירו אתו אנשי המקום ההוא וישלחו אל כל סביבותיהם ויביאו אליו את כל החולים׃
и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.
ויבקשו ממנו כי יגעו רק בציצת בגדו וכל הנגעים נושעו׃