Job 19

Тогава Йов отговори и каза:

ויען איוב ויאמר׃

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

עד אנה תוגיון נפשי ותדכאונני במלים׃

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

זה עשר פעמים תכלימוני לא תבשו תהכרו לי׃

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

ואף אמנם שגיתי אתי תלין משוגתי׃

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

אם אמנם עלי תגדילו ותוכיחו עלי חרפתי׃

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

דעו אפו כי אלוה עותני ומצודו עלי הקיף׃

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

הן אצעק חמס ולא אענה אשוע ואין משפט׃

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

ארחי גדר ולא אעבור ועל נתיבותי חשך ישים׃

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

כבודי מעלי הפשיט ויסר עטרת ראשי׃

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

יתצני סביב ואלך ויסע כעץ תקותי׃

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

ויחר עלי אפו ויחשבני לו כצריו׃

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

יחד יבאו גדודיו ויסלו עלי דרכם ויחנו סביב לאהלי׃

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

אחי מעלי הרחיק וידעי אך זרו ממני׃

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

חדלו קרובי ומידעי שכחוני׃

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

גרי ביתי ואמהתי לזר תחשבני נכרי הייתי בעיניהם׃

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

לעבדי קראתי ולא יענה במו פי אתחנן לו׃

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

רוחי זרה לאשתי וחנתי לבני בטני׃

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

גם עוילים מאסו בי אקומה וידברו בי׃

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

תעבוני כל מתי סודי וזה אהבתי נהפכו בי׃

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

בעורי ובבשרי דבקה עצמי ואתמלטה בעור שני׃

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

חנני חנני אתם רעי כי יד אלוה נגעה בי׃

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

למה תרדפני כמו אל ומבשרי לא תשבעו׃

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

מי יתן אפו ויכתבון מלי מי יתן בספר ויחקו׃

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

בעט ברזל ועפרת לעד בצור יחצבון׃

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

ואני ידעתי גאלי חי ואחרון על עפר יקום׃

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

ואחר עורי נקפו זאת ומבשרי אחזה אלוה׃

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

אשר אני אחזה לי ועיני ראו ולא זר כלו כליתי בחקי׃

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

כי תאמרו מה נרדף לו ושרש דבר נמצא בי׃

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

גורו לכם מפני חרב כי חמה עונות חרב למען תדעון שדין׃