Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Eliphaz de Théman prit la parole et dit:

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Si nous osons ouvrir la bouche, en seras-tu peiné? Mais qui pourrait garder le silence?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Voici, tu as souvent enseigné les autres, Tu as fortifié les mains languissantes,

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Tes paroles ont relevé ceux qui chancelaient, Tu as affermi les genoux qui pliaient.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Et maintenant qu'il s'agit de toi, tu faiblis! Maintenant que tu es atteint, tu te troubles!

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Ta crainte de Dieu n'est-elle pas ton soutien? Ton espérance, n'est-ce pas ton intégrité?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Cherche dans ton souvenir: quel est l'innocent qui a péri? Quels sont les justes qui ont été exterminés?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Pour moi, je l'ai vu, ceux qui labourent l'iniquité Et qui sèment l'injustice en moissonnent les fruits;

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Ils périssent par le souffle de Dieu, Ils sont consumés par le vent de sa colère,

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Le rugissement des lions prend fin, Les dents des lionceaux sont brisées;

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Le lion périt faute de proie, Et les petits de la lionne se dispersent.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Une parole est arrivée furtivement jusqu'à moi, Et mon oreille en a recueilli les sons légers.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Au moment où les visions de la nuit agitent la pensée, Quand les hommes sont livrés à un profond sommeil,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Je fus saisi de frayeur et d'épouvante, Et tous mes os tremblèrent.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Un esprit passa près de moi.... Tous mes cheveux se hérissèrent....

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Une figure d'un aspect inconnu était devant mes yeux, Et j'entendis une voix qui murmurait doucement:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

L'homme serait-il juste devant Dieu? Serait-il pur devant celui qui l'a fait?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Si Dieu n'a pas confiance en ses serviteurs, S'il trouve de la folie chez ses anges,

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Combien plus chez ceux qui habitent des maisons d'argile, Qui tirent leur origine de la poussière, Et qui peuvent être écrasés comme un vermisseau!

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Du matin au soir ils sont brisés, Ils périssent pour toujours, et nul n'y prend garde;

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Le fil de leur vie est coupé, Ils meurent, et ils n'ont pas acquis la sagesse.