Job 3

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Derefter oplod Job sin Mund og forbandede sin Dag,

И Йов заговори и каза:

og Job tog til Orde og sagde:

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Bort med den Dag, jeg fødtes, den Nat, der sagde: "Se, en Dreng!"

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Denne Dag vorde Mørke, Gud deroppe spørge ej om den, over den stråle ej Lyset frem!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Mulm og Mørke løse den ind, Tåge lægge sig over den, Formørkelser skræmme den!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Mørket tage den Nat, den høre ej hjemme blandt Årets Dage, den komme ikke i Måneders Tal!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Ja, denne Nat vorde gold, der lyde ej Jubel i den!

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

De, der besværger Dage, forbande den, de, der har lært at hidse Livjatan";

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

dens Morgenstjerner formørkes, den bie forgæves på Lys, den skue ej Morgenrødens Øjenlåg,

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

fordi den ej lukked mig Moderlivets Døre og skjulte Kvide for mit Blik!

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Hvi døde jeg ikke i Moders Liv eller udånded straks fra Moders Skød?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Hvorfor var der Knæ til at tage imod mig, hvorfor var der Bryster at die?

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

Så havde jeg nu ligget og hvilet, så havde jeg slumret i Fred

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

blandt Konger og Jordens Styrere, der bygged sig Gravpaladser,

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

blandt Fyrster, rige på Guld, som fyldte deres Huse med Sølv.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Eller var jeg dog som et nedgravet Foster. som Børn, der ikke fik Lyset at se!

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Der larmer de gudløse ikke mer, der hviler de trætte ud,

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

alle de fangne har Ro, de hører ej Fogedens Røst;

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

små og store er lige der og Trællen fri for sin Herre.

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

Hvi giver Gud de lidende Lys, de bittert sørgende Liv,

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

dem, som bier forgæves på Døden, graver derefter som efter Skatte,

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

som glæder sig til en Stenhøj, jubler, når de finder deres Grav

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

en Mand, hvis Vej er skjult, hvem Gud har stænget inde?

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Thi Suk er blevet mit daglige Brød, mine Ve råb strømmer som Vand.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Thi hvad jeg gruer for, rammer mig, hvad jeg bæver for, kommer over mig.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

Knap har jeg Fred, og knap har jeg Ro, knap har jeg Hvile, så kommer Uro!