Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Så tog Temaniten Elifaz til Orde og sagde:

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Ærgrer det dig, om man taler til dig? Men hvem kan her være tavs?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Du har selv talt mange til Rette og styrket de slappe Hænder,

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

dine Ord holdt den segnende oppe, vaklende Knæ gav du Kraft.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Men nu det gælder dig selv, så taber du Modet, nu det rammer dig selv, er du slaget af Skræk!

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Er ikke din Gudsfrygt din Tillid, din fromme Færd dit Håb?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Tænk efter! Hvem gik uskyldig til Grunde, hvor gik retsindige under?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Men det har jeg set: Hvo Uret pløjer og sår Fortræd, de høster det selv.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

For Guds Ånd går de til Grunde, for hans Vredes Pust går de til.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Løvens Brøl og Vilddyrets Glam Ungløvernes Tænder slås ud;

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Løven omkommer af Mangel på Rov, og Løveungerne spredes.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Der sneg sig til mig et Ord mit Øre opfanged dets Hvisken

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

i Nattesynernes Tanker, da Dvale sank over Mennesker;

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Angst og Skælven kom over mig, alle mine Ledemod skjalv;

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

et Pust strøg over mit Ansigt, Hårene rejste sig på min Krop.

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Så stod det stille! Jeg sansed ikke, hvordan det så ud; en Skikkelse stod for mit Øje, jeg hørte en hviskende Stemme:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

"Har et Menneske Ret for Gud, mon en Mand er ren for sin Skaber?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

End ikke sine Tjenere tror han, hos sine Engle finder han Fejl,

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

endsige hos dem, der bor i en Hytte af Ler og har deres Grundvold i Støvet!

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

De knuses ligesom Møl, imellem Morgen og Aften, de sønderslås uden at ænses, for evigt går de til Grunde.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Rives ej deres Teltreb ud? De dør, men ikke i Visdom."