Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Přednímu zpěváku k času jitřnímu, žalm Davidův.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Bože můj, Bože můj, pročež jsi mne opustil? Vzdálils se od spasení mého a od slov naříkání mého.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Bože můj, přes celý den volám, a neslyšíš, i v noci, a nemohu se utajiti.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

Ty zajisté jsi svatý, zůstávající vždycky k veliké chvále Izraelovi.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

V toběť doufali otcové naši, doufali, a vysvobozovals je.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

K tobě volávali, a spomáhals jim; v tobě doufali, a nebývali zahanbeni.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

Já pak červ jsem, a ne člověk, útržka lidská a povrhel vůbec.

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Všickni, kteříž mne vidí, posmívají se mi, ošklebují se, a hlavami potřásají, říkajíce:

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Spustiltě se na Hospodina, nechť ho vysvobodí; nechať jej vytrhne, poněvadž se mu v něm zalíbilo.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Ješto ty jsi, kterýž jsi mne vyvedl z života, ustaviv mne v doufání při prsích matky mé.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Na tebeť jsem uvržen od narození svého, od života matky mé Bůh můj ty jsi.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Nevzdalujž se ode mne, nebo ssoužení blízké jest, a nemám spomocníka.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Obkličujíť mne býkové mnozí, silní volové z Bázan obstupují mne.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Otvírají na mne ústa svá, jako lev rozsapávající a řvoucí.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Jako voda rozplynul jsem se, a rozstoupily se všecky kosti mé, a srdce mé jako vosk rozpustilo se u prostřed vnitřností mých.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Vyprahla jako střepina síla má, a jazyk můj přilnul k dásním mým, anobrž v prachu smrti položils mne.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Nebo psi obskočili mne, rota zlostníků oblehla mne, zprobijeli ruce mé i nohy mé.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Mohl bych sčísti všecky kosti své, oni pak hledí na mne, a dívají se mi.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Dělí mezi sebou roucha má, a o můj oděv mecí los.

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Ale ty, Hospodine, nevzdalujž se, sílo má, přispěj k spomožení mému.

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Vychvať od meče duši mou, a z moci psů jedinkou mou.

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Zachovej mne od úst lva, a od rohů jednorožcových vyprosť mne.

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

I budu vypravovati bratřím svým o jménu tvém, u prostřed shromáždění chváliti tě budu, řka:

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Kteříž se bojíte Hospodina, chvalte jej, všecko símě Jákobovo ctěte jej, a boj se ho všecka rodino Izraelova.

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Nebo nepohrdá, ani se odvrací od trápení ztrápeného, aniž skrývá tváři své od něho, nýbrž když k němu volá, vyslýchá jej.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

O tobě chvála má v shromáždění velikém, sliby své plniti budu před těmi, kteříž se bojí tebe.

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Jísti budou tiší a nasyceni budou, chváliti budou Hospodina ti, kteříž ho hledají, živo bude srdce vaše na věky.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Rozpomenou a obrátí se k Hospodinu všecky končiny země, a skláněti se budou před ním všecky čeledi národů.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Nebo Hospodinovo jest království, a onť panuje nad národy.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Jísti budou a skláněti se před ním všickni tuční země, jemu se klaněti budou všickni sstupující do prachu, a kteříž duše své nemohou při životu zachovati.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

Símě jejich sloužiti mu bude, a přičteno bude ku Pánu v každém věku. [ (Psalms 22:32) Přijdouť, a lidu, kterýž z nich vyjde, vypravovati budou spravedlnost jeho; nebo ji skutkem vykonal. ]