1. Home
  2. Pair
  3. BulVeren
  4. CzeBKR
  5. Mark.6

Mark 6

6:1
И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.
I vyšel odtud a přišel do vlasti své, a šli za ním učedlníci jeho.
6:2
И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?
A když bylo v sobotu, počal učiti v škole, a mnozí slyšíce, divili se, řkouce: Odkud tento má tyto věci? A jaká jest to moudrost, kteráž jest jemu dána, že i takové moci dějí se skrze ruce jeho?
6:3
Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.
Zdaliž tento není tesař, syn Marie, bratr Jakubův a Jozesův a Judův a Šimonův? A zdaliž nejsou i sestry jeho zde u nás? I zhoršili se na něm.
6:4
А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.
I řekl jim Ježíš: Není prorok beze cti, jediné v vlasti své a v rodině své a v domu svém.
6:5
И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.
I nemohl tu znamení žádného učiniti, jediné málo nemocných, vzkládaje na ně ruce, uzdravil.
6:6
И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
I podivil se jejich nevěře, a obcházel vůkol po městečkách, uče.
6:7
И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
A svolav dvanácte, počal je posílati po dvou a dvou, a dal jim moc nad duchy nečistými.
6:8
И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
A přikázal jim, aby ničehož nebrali na cestu, jediné toliko hůl, ani mošny, ani chleba, ani na pase peněz,
6:9
а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.
Ale jen obuté míti nohy v střevíce, a aby neobláčeli dvou sukní.
6:10
И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
A pravil jim: Kdežkoli vešli byste do domu, tu ostaňte, dokudž nevyšli byste odtud.
6:11
И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
A kdož by koli vás nepřijali, ani vás slyšeli, vyjdouce odtud, vyrazte prach z noh vašich na svědectví jim. Amen pravím vám: Lehčeji bude Sodomským a Gomorským v den soudný nežli městu tomu.
6:12
И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.
Tedy oni vyšedše, kázali, aby pokání činili.
6:13
И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.
A ďábelství mnohá vymítali, a mazali olejem mnohé nemocné, a uzdravovali je.
6:14
И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.
A uslyšev o tom Herodes král, (neb zjevné učiněno bylo jméno jeho,) i pravil, že Jan Křtitel vstal z mrtvých, a protož se dějí divové skrze něho.
6:15
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.
Jiní pak pravili, že jest Eliáš; a jiní pravili, že jest prorok, aneb jako jeden z proroků.
6:16
Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
To uslyšev Herodes, řekl: Kteréhož jsem já sťal, Jana, tenť jest. Ontě z mrtvých vstal.
6:17
Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.
Ten zajisté Herodes byl poslal a jal Jana a vsadil jej do žaláře pro Herodiadu manželku Filipa bratra svého, že ji byl za manželku pojal.
6:18
Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!
Nebo pravil Jan Herodesovi: Neslušíť tobě míti manželky bratra svého.
6:19
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
Herodias pak lest skládala proti němu, a chtěla jej o hrdlo připraviti, ale nemohla.
6:20
защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
Nebo Herodes ostýchal se Jana, věda jej býti muže spravedlivého a svatého. I šetřil ho, a slýchaje jej, mnoho i činil, a rád ho poslouchal.
6:21
И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
A když přišel den příhodný, že Herodes, pamatuje den svého narození, učinil večeři knížatům svým a hejtmanům a předním mužům z Galilee,
6:22
самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!
A dcera té Herodiady tam vešla a tancovala, zalíbilo se Herodesovi i spoluhodovníkům, i řekl král děvečce: Pros mne, zač chceš, a dámť.
6:23
И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
I přisáhl jí: Že začkoli prositi budeš, dám tobě, by pak bylo až do polovice království mého.
6:24
А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
Ona pak vyšedši, řekla mateři své: Zač budu prositi? A ona řekla: Za hlavu Jana Křtitele.
6:25
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.
A všedši hned s chvátáním k králi, prosila ho, řkuci: Chci, abys mi dal hned na míse hlavu Jana Křtitele.
6:26
И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.
Král pak zarmoutiv se velmi, pro přísahu a pro spoluhodovníky nechtěl jí oslyšeti.
6:27
И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
I poslav hned kata, rozkázal přinésti hlavu Janovu.
6:28
и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.
A on odšed, sťal jej v žaláři, a přinesl hlavu jeho na míse, a dal ji děvečce, a děvečka dala mateři své.
6:29
А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
To uslyšavše učedlníci jeho, přišli a vzali tělo jeho, a pochovali je v hrobě.
6:30
И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
Tedy sšedše se apoštolé k Ježíšovi, zvěstovali jemu všecko, i to, co činili, i co učili.
6:31
И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.
I řekl jim: Pojďte vy sami obzvláštně na pusté místo, a odpočiňte maličko. Nebo bylo množství těch, kteříž přicházeli a odcházeli, takže jsou ani k jídlu chvíle neměli.
6:32
И отидоха с кораба на уединено място насаме.
I plavili se až na pusté místo soukromí.
6:33
А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
A vidouce je zástupové, že jdou pryč, poznali jej mnozí. I sběhli se tam ze všech měst pěšky, a předešli je, a shromáždili se k němu.
6:34
И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
Tedy vyšed Ježíš, uzřel zástup mnohý, a slitovalo mu se jich, že byli jako ovce, nemající pastýře. I počal je učiti mnohým věcem.
6:35
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
A když se již prodlilo, přistoupivše k němu učedlníci jeho, řekli: Pustéť jest toto místo, a již se prodlilo,
6:36
Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.
Rozpusť je, ať jdouce do okolních vesnic a městeček, nakoupí sobě chleba; nebo nemají, co by jedli.
6:37
А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
On pak odpověděv, řekl jim: Dejte vy jim jísti. I řkou jemu: Co tedy, jdouce koupíme za dvě stě grošů chleba, a dáme jim jísti?
6:38
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
I dí jim: Kolik chlebů máte? Jděte a zvězte. A když zvěděli, řekli: Pět, a dvě rybě.
6:39
И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
I rozkázal jim, aby se kázali posaditi všechněm po houfích na zelené trávě.
6:40
И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.
I usadili se rozdílně, místy po stu a místy po padesáti.
6:41
И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.
A vzav těch pět chlebů a ty dvě rybě, popatřiv do nebe, dobrořečil, i lámal chleby, a dal učedlníkům svým, aby kladli před ně. A dvě rybě rozdělil též mezi všecky.
6:42
И всичките ядоха и се наситиха.
I jedli všickni, a nasyceni jsou.
6:43
И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.
Potom sebrali drobtů dvanácte košů plných, i z ryb.
6:44
А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
A bylo těch, kteříž jedli ty chleby, okolo pět tisíců mužů.
6:45
И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.
A hned přinutil učedlníky své vstoupiti na lodí, aby jej předešli přes moře do Betsaidy, až by on rozpustil zástup.
6:46
И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
A rozpustiv je, šel na horu, aby se modlil.
6:47
А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.
A když bylo večer, byla lodí uprostřed moře, a on sám na zemi.
6:48
И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
A viděl je, a oni se s těžkostí plavili; (nebo byl vítr odporný jim.) A při čtvrtém bdění nočním přišel k nim, chodě po moři, a chtěl je pominouti.
6:49
А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;
Oni pak uzřevše jej, an chodí po moři, domnívali se, že by obluda byla, i zkřikli.
6:50
защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!
(Nebo jej všickni viděli, a zstrašili se.) A hned promluvil k nim a řekl jim: Doufejtež, jáť jsem, nebojte se.
6:51
И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,
I vstoupil k nim na lodí, a utišil se vítr; a oni náramně sami v sobě se děsili a divili.
6:52
защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Nebo nerozuměli byli, co se stalo při chlebích; bylo zajisté srdce jejich zhrublo.
6:53
И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
A když se přeplavili, přišli do země Genezaretské, a tu lodí přistavili.
6:54
И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;
A když vyšli z lodí, hned jej poznali.
6:55
и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.
A běhajíce po vší krajině té, počali na ložcích k němu nositi nemocné, kdežkoli zvěděli o něm, že by byl.
6:56
И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.
A kamžkoli vcházel do městeček neb do měst nebo do vsí, na ulicech kladli neduživé, a prosili ho, aby se aspoň podolka roucha jeho dotkli. A kolikož jich koli se jeho dotkli, uzdraveni byli.

© bibleglot.com