Mark 5

И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.

Tedy přeplavili se přes moře do krajiny Gadarenských.

А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.

A jakž vyšel z lodí, hned se s ním potkal člověk z hrobů, maje ducha nečistého.

Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,

Kterýž bydlil v hrobích, a aniž ho kdo již mohl řetězy svázati,

защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

Nebo často jsa pouty a řetězy okován, polámal řetězy a pouta roztrhal, a žádný nemohl ho zkrotiti.

И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.

A vždycky ve dne i v noci na horách a v hrobích byl, křiče a tepa se kamením.

Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.

Uzřev pak Ježíše zdaleka, běžel a poklonil se jemu,

И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!

A křiče hlasem velikým, řekl: Co jest tobě do mne, Ježíši, Synu Boha nejvyššího? Zaklínám tě skrze Boha, abys mne netrápil.

Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.

(Nebo pravil jemu: Vyjdiž, duchu nečistý, z člověka tohoto.)

И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.

I otázal se ho: Jakť říkají? A on odpovídaje, řekl: Množství jméno mé jest, neb jest nás mnoho.

И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

I prosil ho velmi, aby jich nevyháněl z té krajiny.

А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.

Bylo pak tu při horách stádo vepřů veliké pasoucích se.

И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

I prosili ho všickni ti ďáblové, řkouce: Pusť nás do vepřů, ať do nich vejdeme.

Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.

I povolil jim hned Ježíš. A vyšedše duchové nečistí, vešli do vepřů. I běželo to stádo s vrchu dolů do moře, (a bylo jich ke dvěma tisícům,) i ztonuli v moři.

А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

Ti pak, kteříž ty vepře pásli, utekli a oznámili to v městě i ve vsech. I vyšli lidé, aby viděli, co je se to stalo.

И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.

I přišli k Ježíšovi, a uzřeli toho, kterýž byl trápen od ďábelství, an sedí, odín jsa a maje zdravý rozum, toho totiž, kterýž měl tmu ďáblů. I báli se.

И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.

A kteříž to viděli, vypravovali jim, kterak se stalo tomu, kterýž měl ďábelství, i o vepřích.

А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.

Tedy počali ho prositi, aby odšel z krajin jejich.

А като влизаше в кораба, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.

A když vstoupil na lodí, prosil ho ten, kterýž trápen byl od ďábelství, aby byl s ním.

Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.

Ježíš pak nedopustil mu, ale řekl jemu: Jdi k svým do domu svého, a zvěstuj jim, kterak jest veliké věci učinil tobě Hospodin, a slitoval se nad tebou.

И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.

I odšel, a počal ohlašovati v krajině Desíti měst, kterak veliké věci učinil mu Ježíš. I divili se všickni.

Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.

A když se přeplavil Ježíš na lodí zase na druhou stranu, sšel se k němu zástup mnohý. A on byl u moře.

Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му

A aj, přišel jeden z knížat školy Židovské, jménem Jairus, a uzřev jej, padl k nohám jeho,

и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

A velmi ho prosil, řka: Dcerka má skonává. Prosím, pojď, vlož na ni ruce, aby uzdravena byla, a budeť živa.

И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.

I šel s ním, a zástup mnohý šel za ním, i tiskli jej.

И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

(Tedy žena jedna, kteráž tok krve měla dvanácte let,

и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,

A mnoho byla trápena od mnohých lékařů, a vynaložila všecken statek svůj, a nic jí bylo neprospělo, ale vždy se hůře měla,

като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

Uslyšavši o Ježíšovi, přišla v zástupu pozadu, a dotkla se roucha jeho.

Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

Neb řekla byla: Dotknu-li se jen roucha jeho, uzdravena budu.

И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

A hned přestal jest krvotok její, a pocítila na těle, že by uzdravena byla od neduhu svého.

А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

A hned Ježíš poznav sám v sobě, že jest moc vyšla z něho k uzdravení, obrátiv se v zástupu, řekl: Kdo se dotekl roucha mého?

Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?

I řekli mu učedlníci jeho: Vidíš, že tě zástup tiskne, a pravíš: Kdo se mne dotekl?

Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

I hleděl vůkol, aby ji uzřel, která jest to učinila.

А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.

Ta pak žena s bázní a s třesením, věduci, co se stalo při ní, přistoupila a padla před ním, a pověděla mu všecku pravdu.

А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

On pak řekl jí: Dcero, víra tvá tě uzdravila, jdiž u pokoji, a buď zproštěna od trápení svého.)

Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

A když on ještě mluvil, přišli někteří z domu knížete školy, řkouce: Dcera tvá umřela, proč již zaměstknáváš Mistra?

Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.

Ježíš pak, hned jakž uslyšel to, což oni mluvili, řekl knížeti školy: Neboj se, toliko věř.

И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

I nedal žádnému za sebou jíti, jediné Petrovi, Jakubovi a Janovi, bratru Jakubovu.

И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.

I přišel do domu knížete školy, a viděl tam hluk, ano plačí a kvílí velmi.

И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.

I všed tam, řekl jim: Co se bouříte a plačete? Neumřelať jest děvečka, ale spí.

А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.

I posmívali se jemu. On pak vyhnav všecky, pojal toliko otce a matku děvečky, a ty, kteříž s ním byli, i všel tam, kdež děvečka ležela.

И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!

A vzav ruku děvečky, řekl jí: Talitha kumi, jenž se vykládá: Děvečko, (toběť pravím,) vstaň.

И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.

A hned vstala děvečka, a chodila; nebo byla ve dvanácti letech. I zděsili se divením převelikým.

А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да й дадат да яде.

A přikázal jim pilně, aby žádný o tom nezvěděl. I rozkázal jí dáti jísti.