Luke 24

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

První pak den po sobotě, velmi ráno vyšedše, přišly k hrobu, nesouce vonné věci, kteréž byly připravily, a některé jiné byly spolu s nimi.

И намериха камъка преместен от гроба.

I nalezly kámen odvalený od hrobu.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

A všedše tam, nenalezly těla Pána Ježíše.

И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

I stalo se, když ony se toho užasly, aj, muži dva postavili se podle nich, v rouše stkvoucím.

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

Když se pak ony bály, a sklonily tváři své k zemi, řekli k nim: Co hledáte živého s mrtvými?

Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

Neníť ho tuto, ale vstalť jest. Rozpomeňte se, kterak mluvil vám, když ještě v Galilei byl,

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

Řka: Že Syn člověka musí vydán býti v ruce hříšných lidí, a ukřižován býti, a třetí den z mrtvých vstáti.

И те си спомниха думите Му.

I rozpomenuly se na slova jeho.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

A navrátivše se od hrobu, zvěstovaly to všecko těm jedenácti učedlníkům i jiným všechněm.

Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Byly pak ženy ty: Maria Magdaléna a Johanna a Maria matka Jakubova, a jiné některé s nimi, kteréž vypravovaly to apoštolům.

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

Ale oni měli za bláznovství slova jejich, a nevěřili jim.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Tedy Petr vstav, běžel k hrobu, a pohleděv do něho, uzřel prostěradla, ana sama leží. I odšel, divě se sám v sobě, co se to stalo.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

A aj, dva z nich šli toho dne do městečka, kteréž bylo vzdálí od Jeruzaléma honů šedesáte, jemuž jméno Emaus.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

A rozmlouvali vespolek o těch všech věcech, kteréž se byly staly.

И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

I stalo se, když rozmlouvali a sebe se otazovali, že i Ježíš, přiblíživ se k nim, šel s nimi.

но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

Ale oči jejich držány byly, aby ho nepoznali.

И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

I řekl k nim: Které jsou to věci, o nichž rozjímáte vespolek, jdouce, a proč jste smutní?

И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

A odpověděv jeden, kterémuž jméno Kleofáš, řekl jemu: Ty sám jeden jsi z příchozích do Jeruzaléma, ještos nezvěděl, co se stalo v něm těchto dnů?

И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

Kterýmžto on řekl: I co? Oni pak řekli jemu: O Ježíšovi Nazaretském, kterýž byl muž prorok, mocný v slovu i v skutku, před Bohem i přede vším lidem,

как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

A kterak jej vydali přední kněží a knížata naše na odsouzení k smrti, i ukřižovali jej.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

My pak jsme se nadáli, že by on měl vykoupiti lid Izraelský. Ale nyní tomu všemu třetí den jest dnes, jakž se to stalo.

При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

Ale i ženy některé z našich zděsily nás, kteréž ráno byly u hrobu,

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

A nenalezše těla jeho, přišly, pravíce, že jsou také vidění andělské viděly, kteřížto praví, že by živ byl.

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

I chodili někteří z našich k hrobu, a nalezli tak, jakž pravily ženy, ale jeho neviděli.

Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Tedy on řekl k nim: Ó blázni a zpozdilí srdcem k věření všemu tomu, což mluvili Proroci.

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Zdaliž nemusil těch věcí trpěti Kristus a tak vjíti v slávu svou?

И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

A počav od Mojžíše a všech Proroků, vykládal jim všecka ta písma, kteráž o něm byla.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

A vtom přiblížili se k městečku, do kteréhož šli, a on potrh se, jako by chtěl dále jíti.

Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

Ale oni přinutili ho, řkouce: Zůstaň s námi, nebo se již připozdívá, a den se nachýlil. I všel, aby s nimi zůstal.

И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

I stalo se, když seděl s nimi za stolem, vzav chléb, dobrořečil, a lámaje, podával jim.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

I otevříny jsou oči jejich, a poznali ho. On pak zmizel od očí jejich.

И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

I řekli vespolek: Zdaliž srdce naše v nás nehořelo, když mluvil nám na cestě a otvíral nám písma?

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

A vstavše v tu hodinu, vrátili se do Jeruzaléma, a nalezli shromážděných jedenácte, a ty, kteříž s nimi byli,

да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Ani praví: Že vstal Pán právě, a ukázal se Šimonovi.

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

I vypravovali oni také to, co se stalo na cestě, a kterak ho poznali v lámání chleba.

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

A když oni o tom rozmlouvali, postavil se Ježíš uprostřed nich, a řekl jim: Pokoj vám.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Oni pak zhrozivše se a přestrašeni byvše, domnívali se, že by ducha viděli.

И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

I dí jim: Co se strašíte a myšlení vstupují na srdce vaše?

Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Vizte ruce mé i nohy mé, žeť v pravdě já jsem. Dotýkejte se a vizte; neboť duch těla a kostí nemá, jako mne vidíte míti.

И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

A pověděv to, ukázal jim ruce i nohy.

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

Když pak oni ještě nevěřili pro radost, ale divili se, řekl jim: Máte-li tu něco, ješto by se pojedlo?

И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).

A oni podali jemu kusu ryby pečené a plástu strdi.

И взе и яде пред тях.

A vzav to, pojedl před nimi,

И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

A řekl jim: Tatoť jsou slova, kteráž jsem mluvil vám, ještě byv s vámi: Že se musí naplniti všecko, což psáno jest v Zákoně Mojžíšově a v Prorocích i v Žalmích o mně.

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Tedy otevřel jim mysl, aby rozuměli Písmům.

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

A řekl jim: Že tak psáno jest a tak musil Kristus trpěti, a třetího dne z mrtvých vstáti,

и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

A aby bylo kázáno ve jménu jeho pokání a odpuštění hříchů mezi všemi národy, počna od Jeruzaléma.

Вие сте свидетели на това.

Vy jste pak svědkové toho.

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

A aj, já pošli zaslíbení Otce svého na vás. Vy pak čekejte v městě Jeruzalémě, dokudž nebudete oblečeni mocí s výsosti.

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

I vyvedl je ven až do Betany, a pozdvih rukou svých, dal jim požehnání.

И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

I stalo se, když jim žehnal, bral se od nich, a nesen jest do nebe.

И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

A oni poklonivše se jemu, navrátili se do Jeruzaléma s radostí velikou.

и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)

A byli vždycky v chrámě, chválíce a dobrořečíce Boha. Amen.