Luke 23

Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.

Tehdy povstavši všecko to množství jich, vedli jej ku Pilátovi.

И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

A počali naň žalovati, řkouce: Tohoto jsme nalezli, an převrací lid, a brání daně dávati císaři, pravě se býti Kristem králem.

А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.

Pilát pak otázal se ho, řka: Ty-li jsi král Židovský? A on odpověděv, řekl jemu: Ty pravíš.

И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.

I dí Pilát k předním kněžím a k zástupům: Žádné viny nenalézám na tomto člověku.

А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

Oni pak více se rozmáhali v křiku, řkouce: Bouříť lid, uče po všem Judstvu, počav od Galilee až sem.

А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.

Tedy Pilát uslyšav o Galilei, otázal se, byl-li by člověk Galilejský.

И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

A když zvěděl, že by byl z panství Herodesova, poslal jej k Herodesovi, kterýž také v Jeruzalémě byl v ty dni.

А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

Herodes pak uzřev Ježíše, zradoval se velmi. Nebo dávno žádal viděti jej, protože mnoho o něm slýchal, a nadál se, že nějaký div od něho učiněný uzří.

И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.

I tázal se ho mnohými řečmi, ale on jemu nic neodpovídal.

А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.

Stáli pak tu přední kněží a zákoníci, tuze na něj žalujíce.

Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

A pohrdna jím Herodes s svým rytířstvem, a naposmívav se jemu, oblékl jej v roucho bílé, i odeslal zase ku Pilátovi.

В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

I učiněni jsou přátelé Herodes s Pilátem v ten den. Nebo před tím nepřátelé byli vespolek.

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

Pilát pak svolav přední kněží a úřadné osoby i lid,

Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;

Řekl k nim: Dali jste mi toho člověka, jako by lid odvracel po sobě, a aj, já před vámi vyptávaje se ho, žádné viny jsem nenalezl na tom člověku ve všem tom, což vy na něj žalujete.

нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

Ano ani Herodes; nebo odeslal jsem vás k němu, a aj, nic hodného smrti nestalo se jemu.

И така, след като Го накажа, ще Го пусна.

Protož potresce ho, propustím jej.

(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)

Musíval pak propouštěti jim v svátek jednoho vězně.

Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

Protož zkřikli spolu všecko množství, řkouce: Zahlaď tohoto, a propusť nám Barabbáše.

който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.

Kterýž byl pro svádu nějakou v městě učiněnou a pro vraždu vsazen do žaláře.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.

Tedy Pilát opět mluvil k nim, chtěje propustiti Ježíše.

А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!

A oni vždy volali, řkouce: Ukřižuj ho, ukřižuj!

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.

A on po třetí řekl k nim: Což jest pak zlého učinil tento? Jáť žádné příčiny smrti nenalézám na něm. Protož potresce ho, propustím.

Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.

Oni pak předce dotírali na něj křikem velikým, žádajíce, aby byl ukřižován. A rozmáhali se hlasové jejich a předních kněží.

И Пилат реши да бъде, както искат те,

Pilát pak přisoudil, aby se naplnila žádost jejich.

и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.

I propustil jim toho, kterýž pro bouřku a vraždu vsazen byl do žaláře, za něhož prosili, ale Ježíše vydal k vůli jejich.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.

A když jej vedli, chytivše Šimona nějakého Cyrenenského, jdoucího s pole, vložili na něj kříž, aby jej nesl za Ježíšem.

И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.

I šlo za ním veliké množství lidu i žen, kteréžto plakaly a kvílily ho.

А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,

A obrátiv se k nim Ježíš, dí: Dcery Jeruzalémské, neplačtež nade mnou, ale raději samy nad sebou plačte a nad svými dětmi.

защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

Nebo aj, přijdou dnové, v nichžto řeknou: Blahoslavené neplodné, a břicha, kteráž nerodila, a prsy, kteréž nekrmily.

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

Tehdyť počnou říci k horám: Padněte na nás, a pahrbkům: Přikrejte nás!

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

Nebo poněvadž na zeleném dřevě toto se děje, i co pak bude na suchém?

А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

Vedeni pak byli s ním i jiní dva zločinci, aby spolu s ním byli ukřižováni.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.

A když přišli na místo, kteréž slove popravištné, tu jej ukřižovali, i ty zločince, jednoho na pravici, druhého pak na levici.

А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

Tedy Ježíš řekl: Otče, odpusť jim, neboť nevědí, co činí. A rozdělivše roucho jeho, metali o ně los.

А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

I stál lid, dívaje se. A posmívali se jemu knížata s nimi, řkouce: Jinýmť jest spomáhal, nechať nyní pomůže sám sobě, jestliže on jest Kristus, ten Boží zvolený.

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

Posmívali se také jemu žoldnéři, přistupujíce a octa podávajíce jemu,

Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.

A řkouce: Jsi-li ty ten král Židovský, spomoziž sám sobě.

И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.

A byl také i nápis napsaný nad ním, literami Řeckými a Latinskými a Židovskými: Tento jest král Židovský.

И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

Jeden pak z těch zločinců, kteříž s ním viseli, rouhal se jemu, řka: Jsi-li ty Kristus, spomoziž sobě i nám.

А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

A odpověděv druhý, trestal ho, řka: Ty se ani Boha nebojíš, ješto jsi v témž odsouzení?

И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

Myť zajisté spravedlivě trpíme, nebo hodnou pomstu za skutky naše béřeme, ale tento nic zlého neučinil.

И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

I dí Ježíšovi: Pane, rozpomeň se na mne, když přijdeš do království svého.

А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

I řekl mu Ježíš: Amen pravím tobě, dnes budeš se mnou v ráji.

И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

A bylo okolo hodiny šesté. I stala se tma po vší zemi až do hodiny deváté.

когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

I zatmělo se slunce, a opona chrámová roztrhla se na poly.

И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

A zvolav Ježíš hlasem velikým, řekl: Otče, v ruce tvé poroučím ducha svého. A to pověděv, umřel.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

A vida centurio, co se stalo, velebil Boha, řka: Jistě člověk tento spravedlivý byl.

И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

A všickni zástupové, přítomní tomu divadlu, hledíce na to, co se dálo, tepouce prsy své, navracovali se.

А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Stáli pak všickni známí jeho zdaleka, i ženy, kteréž byly přišly za ním od Galilee, hledíce na to.

И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

A aj, muž jménem Jozef, jeden z úřadu, muž dobrý a spravedlivý,

който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

Kterýž byl nepovolil radě a skutku jejich, z Arimatie města Judského, kterýžto také očekával království Božího,

отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

Ten přistoupiv ku Pilátovi, vyprosil tělo Ježíšovo,

И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

A složiv je s kříže, obvinul v kment a pochoval je v hrobě vytesaném v skále, v kterémž ještě nebyl žádný pochován.

Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

A byl den připravování, a sobota se začínala.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

Šedše pak také za ním ženy, kteréž byly s Ježíšem přišly od Galilee, pohleděly na hrob, a kterak pochováno bylo tělo jeho.

И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Vrátivše se pak, připravily vonné věci a masti, ale v sobotu odpočinuly, podle přikázání.