Luke 24

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

Prvoga dana u tjednu, veoma rano, dođoše one na grob s miomirisima što ih pripraviše.

И намериха камъка преместен от гроба.

Kamen nađoše otkotrljan od groba.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

Uđoše, ali ne nađoše tijela Gospodina Isusa.

И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

I dok su stajale zbunjene nad tim, gle, dva čovjeka u blistavoj odjeći stadoše do njih.

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

Zastrašene obore lica k zemlji, a oni će im: "Što tražite Živoga među mrtvima?

Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

Nije ovdje, nego uskrsnu! Sjetite se kako vam je govorio dok je još bio u Galileji:

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

'Treba da Sin Čovječji bude predan u ruke grešnika, i raspet, i treći dan da ustane.'"

И те си спомниха думите Му.

I sjetiše se one riječi njegovih,

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

vratiše se s groba te javiše sve to jedanaestorici i svima drugima.

Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

A bile su to: Marija Magdalena, Ivana i Marija Jakovljeva. I ostale zajedno s njima govorahu to apostolima,

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

ali njima se te riječi pričiniše kao tlapnja, te im ne vjerovahu.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

A Petar usta i potrča na grob. Sagnuvši se, opazi samo povoje. I vrati se kući čudeći se tome što se zbilo.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

I gle, dvojica su od njih toga istog dana putovala u selo koje se zove Emaus, udaljeno od Jeruzalema šezdeset stadija.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

Razgovarahu međusobno o svemu što se dogodilo.

И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

I dok su tako razgovarali i raspravljali, približi im se Isus i pođe s njima.

но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

Ali prepoznati ga - bijaše uskraćeno njihovim očima.

И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

On ih upita: "Što to putem pretresate među sobom?" Oni se snuždeni zaustave

И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

te mu jedan od njih, imenom Kleofa, odgovori: "Zar si ti jedini stranac u Jeruzalemu te ne znaš što se u njemu dogodilo ovih dana?"

И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

A on će: "Što to?" Odgovore mu: "Pa ono s Isusom Nazarećaninom, koji bijaše prorok - silan na djelu i na riječi pred Bogom i svim narodom:

как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

kako su ga glavari svećenički i vijećnici naši predali da bude osuđen na smrt te ga razapeli.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

A mi se nadasmo da je on onaj koji ima otkupiti Izraela. Ali osim svega toga ovo je već treći dan što se to dogodilo.

При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

A zbuniše nas i žene neke od naših: u praskozorje bijahu na grobu,

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

ali nisu našle njegova tijela pa dođoše te rekoše da su im se ukazali anđeli koji su rekli da je on živ.

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

Odoše nato i neki naši na grob i nađoše kako žene rekoše, ali njega ne vidješe."

Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

A on će im: "O bezumni i srca spora da vjerujete što god su proroci navijestili!

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Nije li trebalo da Krist sve to pretrpi te uđe u svoju slavu?"

И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

Počevši tada od Mojsija i svih proroka, protumači im što u svim Pismima ima o njemu.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Uto se približe selu kamo su išli, a on kao da htjede dalje.

Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

No oni navaljivahu: "Ostani s nama jer zamalo će večer i dan je na izmaku!" I uniđe da ostane s njima.

И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

Dok bijaše s njima za stolom, uze kruh, izreče blagoslov, razlomi te im davaše.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

Uto im se otvore oči te ga prepoznaše, a on im iščeznu s očiju.

И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

Tada rekoše jedan drugome: "Nije li gorjelo srce u nama dok nam je putem govorio, dok nam je otkrivao Pisma?"

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

U isti se čas digoše i vratiše u Jeruzalem. Nađoše okupljenu jedanaestoricu i one koji bijahu s njima.

да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Oni im rekoše: "Doista uskrsnu Gospodin i ukaza se Šimunu!"

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Nato oni pripovjede ono s puta i kako ga prepoznaše u lomljenju kruha.

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

Dok su oni o tom razgovarali, stane Isus posred njih i reče im: "Mir vama!"

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Oni, zbunjeni i prestrašeni, pomisliše da vide duha.

И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Reče im Isus: "Zašto se prepadoste? Zašto vam sumnje obuzimaju srce?

Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Pogledajte ruke moje i noge! Ta ja sam! Opipajte me i vidite jer duh tijela ni kostiju nema kao što vidite da ja imam."

И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

Rekavši to, pokaza im ruke i noge.

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

I dok oni od radosti još nisu vjerovali, nego se čudom čudili, on im reče: "Imate li ovdje što za jelo?"

И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).

Oni mu pruže komad pečene ribe.

И взе и яде пред тях.

On uzme i pred njima pojede.

И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

Nato im reče: "To je ono što sam vam govorio dok sam još bio s vama: treba da se ispuni sve što je u Mojsijevu Zakonu, u Prorocima i Psalmima o meni napisano."

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Tada im otvori pamet da razumiju Pisma

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

te im reče: "Ovako je pisano: 'Krist će trpjeti i treći dan ustati od mrtvih,

и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

i u njegovo će se ime propovijedati obraćenje i otpuštenje grijeha po svim narodima počevši od Jeruzalema.'

Вие сте свидетели на това.

Vi ste tomu svjedoci.

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

I evo, ja šaljem na vas Obećanje Oca svojega. Ostanite zato u gradu dok se ne obučete u Silu odozgor."

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

Zatim ih izvede do Betanije, podiže ruke pa ih blagoslovi.

И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

I dok ih blagoslivljaše, rasta se od njih i uznesen bi na nebo.

И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

Oni mu se ničice poklone pa se s velikom radosti vrate u Jeruzalem

и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)

te sve vrijeme u Hramu blagoslivljahu Boga.