Job 4

4:1

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Tad prozbori Elifaz Temanac i reče:

4:2

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

"Možeš li podnijeti da ti progovorim? Ali tko se može uzdržat' od riječi!

4:3

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Eto, mnoge ljude ti si poučio, okrijepio si iznemogle mišice;

4:4

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

riječju svojom klonule si pridizao, ojačavao si koljena klecava.

4:5

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

A kad tebe stiže, klonuo si duhom, na tebe kad pade, čitav si se smeo!

4:6

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Zar pobožnost tvoja nadu ti ne daje, neporočnost tvoja životu ufanje?

4:7

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

TÓa sjeti se: nevin - propade li kada? Kada su zatrti bili pravednici?

4:8

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Iz iskustva zborim: nesrećom tko ore i nevolju sije, nju će i požeti.

4:9

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Od daha Božjega oni pogibaju, na gnjevni mu disaj nestaju sa zemlje.

4:10

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Rika lavlja, urlik leopardov krše se k'o zubi u lavića.

4:11

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Lav ugiba jer mu nesta plijena, rasuli se mladi lavičini.

4:12

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Tajna riječ se meni objavila, šapat njen je uho moje čulo.

4:13

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Noću, kada snovi duh obuzmu i san dubok kad na ljude pada,

4:14

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

strah i trepet mene su svladali, kosti moje žestoko se stresle.

4:15

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Dah mi neki preko lica prođe, digoše se dlake na mom tijelu.

4:16

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Stajao je netko - lica mu ne poznah - ali likom bješe pred očima mojim. Posvuda tišina; uto začuh šapat:

4:17

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

'Zar je smrtnik koji pred Bogom pravedan? Zar je čovjek čist pred svojim Stvoriteljem?

4:18

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Ni slugama svojim više ne vjeruje, i anđele svoje za grijeh okrivljuje -

4:19

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

kako ne bi onda goste stanova glinenih kojima je temelj u prahu zemaljskom. Gle, kao moljce njih sveudilj satiru:

4:20

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

od jutra do mraka u prah pretvore, nestaju zasvagda - nitko i ne vidi.

4:21

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Iščupan je kolčić njihova šatora, pogibaju skoro, mudrost ne spoznavši.'