Job 3

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Napokon otvori Job usta i prokle dan svoj;

И Йов заговори и каза:

poče svoju besjedu i reče:

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

"O, ne bilo dana kad sam se rodio i noći što javi: 'Začeo se dječak!'

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

U crnu tminu dan taj nek se prometne! S visina se njega Bog ne spominjao, svjetlost sunčeva ne svijetlila mu više!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Mrak i sjena smrtna o nj se otimali, posvema ga tmina gusta prekrila, pomrčine dnevne stravom ga morile!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

O, da bi ga tama svega presvojila, nek' se ne dodaje danima godine, nek' ne ulazi u brojenje mjeseci!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

A noć ona bila žalosna dovijeka, ne čulo se u njoj radosno klicanje!

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Prokleli je oni štono dan proklinju i Levijatana probudit' su kadri!

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Pomrčale zvijezde njezina svanuća, zaludu se ona vidjelu nadala, i zorinih vjeđa ne gledala nigda!

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Što mi od utrobe ne zatvori vrata da sakrije muku od mojih očiju!

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Što nisam mrtav od krila materina, što ne izdahnuh izlazeć' iz utrobe?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Čemu su me dva koljena prihvatila i dojke dvije da me nejaka podoje?

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

U miru bih vječnom počivao sada, spavao bih, pokoj svoj bih uživao

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

s kraljevima i savjetnicima zemlje koji su sebi pogradili grobnice,

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

ili s knezovima, zlatom bogatima, što su kuće svoje srebrom napunili.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Ne bih bio - k'o nedonošče zakopano, k'o novorođenče što svjetla ne vidje.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Zlikovci se više ne obijeste ondje, iznemogli tamo nalaze počinka.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Sužnjeve na miru tamo ostavljaju: ne slušaju više poviku stražara.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Malen ondje leži zajedno s velikim, rob je slobodan od gospodara svoga.

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

Čemu darovati svjetlo nesretniku i život ljudima zagorčene duše

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

koji smrt ištu, a ona ne dolazi, i kao za blagom za njome kopaju?

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

Grobnom bi se humku oni radovali, klicali od sreće kad bi grob svoj našli.

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Što će to čovjeku kom je put sakriven, koga je Bog sa svih strana zapriječio?

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Zato videć' hranu, uzdahnuti moram, k'o voda se moji razlijevaju krici.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Obistinjuje se moje strahovanje, snalazi me, evo, čega god se bojah.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

Pokoja ni mira meni više nema, u mukama mojim nikad mi počinka."