Job 3

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

此后，约伯开口咒诅自己的生日，

И Йов заговори и каза:

说：

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

愿我生的那日和说怀了男胎的那夜都灭没。

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

愿那日变为黑暗；愿　神不从上面寻找它；愿亮光不照于其上。

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

愿黑暗和死荫索取那日；愿密云停在其上；愿日蚀恐吓它。

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

愿那夜被幽暗夺取，不在年中的日子同乐，也不入月中的数目。

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

愿那夜没有生育，其间也没有欢乐的声音。

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

愿那咒诅日子且能惹动鳄鱼的咒诅那夜。

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

愿那夜黎明的星宿变为黑暗，盼亮却不亮，也不见早晨的光线（原文是眼皮）；

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

因没有把怀我胎的门关闭，也没有将患难对我的眼隐藏。

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

我为何不出母胎而死？为何不出母腹绝气？

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

为何有膝接收我？为何有奶哺养我？

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

不然，我就早已躺卧安睡，

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

和地上为自己重造荒邱的君王、谋士，

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

或与有金子、将银子装满了房屋的王子一同安息；

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

或像隐而未现、不到期而落的胎，归于无有，如同未见光的婴孩。

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

在那里恶人止息搅扰，困乏人得享安息，

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

被囚的人同得安逸，不听见督工的声音。

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

大小都在那里；奴仆脱离主人的辖制。

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

受患难的人为何有光赐给他呢？心中愁苦的人为何有生命赐给他呢？

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

他们切望死，却不得死；求死，胜于求隐藏的珍宝。

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

他们寻见坟墓就快乐，极其欢喜。

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

人的道路既然遮隐，　神又把他四面围困，为何有光赐给他呢？

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

我未曾吃饭就发出叹息；我唉哼的声音涌出如水。

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

因我所恐惧的临到我身，我所惧怕的迎我而来。

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

我不得安逸，不得平静，也不得安息，却有患难来到。