Job 2

2:1

И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА.

又有一天，　神的众子来侍立在耶和华面前，撒但也来在其中。

2:2

И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

耶和华问撒但说：「你从哪里来？」撒但回答说：「我从地上走来走去，往返而来。」

2:3

И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята — човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.

耶和华问撒但说：「你曾用心察看我的仆人约伯没有？地上再没有人像他完全正直，敬畏　神，远离恶事。你虽激动我攻击他，无故地毁灭他，他仍然持守他的纯正。」

2:4

А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.

撒但回答耶和华说：「人以皮代皮，情愿舍去一切所有的，保全性命。

2:5

Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му — дали няма да Те похули в лице!

你且伸手伤他的骨头和他的肉，他必当面弃掉你。」

2:6

Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

耶和华对撒但说：「他在你手中，只要存留他的性命。」

2:7

И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

于是撒但从耶和华面前退去，击打约伯，使他从脚掌到头顶长毒疮。

2:8

И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.

约伯就坐在炉灰中，拿瓦片刮身体。

2:9

Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

他的妻子对他说：「你仍然持守你的纯正吗？你弃掉　神，死了吧！」

2:10

А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

约伯却对她说：「你说话像愚顽的妇一样。嗳！难道我们从　神手里得福，不也受祸吗？」在这一切的事上约伯并不以口犯罪。

2:11

И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар — и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

约伯的三个朋友─提幔人以利法、书亚人比勒达、拿玛人琐法─听说有这一切的灾祸临到他身上，各人就从本处约会同来，为他悲伤，安慰他。

2:12

И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

他们远远地举目观看，认不出他来，就放声大哭。各人撕裂外袍，把尘土向天扬起来，落在自己的头上。

2:13

И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.

他们就同他七天七夜坐在地上，一个人也不向他说句话，因为他极其痛苦。