Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

«هذَا كُلُّهُ رَأَتْهُ عَيْنِي. سَمِعَتْهُ أُذُنِي وَفَطِنَتْ بِهِ.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

مَا تَعْرِفُونَهُ عَرَفْتُهُ أَنَا أَيْضًا. لَسْتُ دُونَكُمْ.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

وَلكِنِّي أُرِيدُ أَنْ أُكَلِّمَ الْقَدِيرَ، وَأَنْ أُحَاكَمَ إِلَى اللهِ.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

أَمَّا أَنْتُمْ فَمُلَفِّقُو كَذِبٍ. أَطِبَّاءُ بَطَّالُونَ كُلُّكُمْ.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

لَيْتَكُمْ تَصْمُتُونَ صَمْتًا. يَكُونُ ذلِكَ لَكُمْ حِكْمَةً.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

اِسْمَعُوا الآنَ حُجَّتِي، وَاصْغُوا إِلَى دَعَاوِي شَفَتَيَّ.

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

أَتَقُولُونَ لأَجْلِ اللهِ ظُلْمًا، وَتَتَكَلَّمُونَ بِغِشٍّ لأَجْلِهِ؟

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

أَتُحَابُونَ وَجْهَهُ، أَمْ عَنِ اللهِ تُخَاصِمُونَ؟

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

أَخَيْرٌ لَكُمْ أَنْ يَفْحَصَكُمْ، أَمْ تُخَاتِلُونَهُ كَمَا يُخَاتَلُ الإِنْسَانُ؟

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

تَوْبِيخًا يُوَبِّخُكُمْ إِنْ حَابَيْتُمُ الْوُجُوهَ خِفْيَةً.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

فَهَلاَّ يُرْهِبُكُمْ جَلاَلُهُ، وَيَسْقُطُ عَلَيْكُمْ رُعْبُهُ؟

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

خُطَبُكُمْ أَمْثَالُ رَمَادٍ، وَحُصُونُكُمْ حُصُونٌ مِنْ طِينٍ.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

«اُسْكُتُوا عَنِّي فَأَتَكَلَّمَ أَنَا، وَلْيُصِبْنِي مَهْمَا أَصَابَ.

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

لِمَاذَا آخُذُ لَحْمِي بِأَسْنَانِي، وَأَضَعُ نَفْسِي فِي كَفِّي؟

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

هُوَذَا يَقْتُلُنِي. لاَ أَنْتَظِرُ شَيْئًا. فَقَطْ أُزَكِّي طَرِيقِي قُدَّامَهُ.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

فَهذَا يَعُودُ إِلَى خَلاَصِي، أَنَّ الْفَاجِرَ لاَ يَأْتِي قُدَّامَهُ.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

سَمْعًا اسْمَعُوا أَقْوَالِي وَتَصْرِيحِي بِمَسَامِعِكُمْ.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

هأَنَذَا قَدْ أَحْسَنْتُ الدَّعْوَى. أَعْلَمُ أَنِّي أَتَبَرَّرُ.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

مَنْ هُوَ الَّذِي يُخَاصِمُنِي حَتَّى أَصْمُتَ الآنَ وَأُسْلِمَ الرُّوحَ؟

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

إِنَّمَا أَمْرَيْنِ لاَ تَفْعَلْ بِي، فَحِينَئِذٍ لاَ أَخْتَفِي مِنْ حَضْرَتِكَ.

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

أَبْعِدْ يَدَيْكَ عَنِّي، وَلاَ تَدَعْ هَيْبَتَكَ تُرْعِبُنِي.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

ثُمَّ ادْعُ فَأَنَا أُجِيبُ، أَوْ أَتَكَلَّمُ فَتُجَاوِبُنِي.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

كَمْ لِي مِنَ الآثَامِ وَالْخَطَايَا؟ أَعْلِمْنِي ذَنْبِي وَخَطِيَّتِي.

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

لِمَاذَا تَحْجُبُ وَجْهَكَ، وَتَحْسِبُنِي عَدُوًّا لَكَ؟

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

أَتُرْعِبُ وَرَقَةً مُنْدَفَعَةً، وَتُطَارِدُ قَشًّا يَابِسًا؟

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

لأَنَّكَ كَتَبْتَ عَلَيَّ أُمُورًا مُرَّةً، وَوَرَّثْتَنِي آثَامَ صِبَايَ،

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

فَجَعَلْتَ رِجْلَيَّ فِي الْمِقْطَرَةِ، وَلاَحَظْتَ جَمِيعَ مَسَالِكِي، وَعَلَى أُصُولِ رِجْلَيَّ نَبَشْتَ.

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

وَأَنَا كَمُتَسَوِّسٍ يَبْلَى، كَثَوْبٍ أَكَلَهُ الْعُثُّ.