Job 40

فَأَجَابَ الرَّبُّ أَيُّوبَ فَقَالَ:
Тогава ГОСПОД отговори на Йов и каза:
«هَلْ يُخَاصِمُ الْقَدِيرَ مُوَبِّخُهُ، أَمِ الْمُحَاجُّ اللهَ يُجَاوِبُهُ؟».
Укорителят ще спори ли със Всемогъщия? Който порицава Бога, нека отговори на това!
فَأَجَابَ أَيُّوبُ الرَّبَّ وَقَالَ:
Тогава Йов отговори на ГОСПОДА и каза:
«هَا أَنَا حَقِيرٌ، فَمَاذَا أُجَاوِبُكَ؟ وَضَعْتُ يَدِي عَلَى فَمِي.
Ето, нищожен съм — що мога да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.
مَرَّةً تَكَلَّمْتُ فَلاَ أُجِيبُ، وَمَرَّتَيْنِ فَلاَ أَزِيدُ».
Веднъж говорих, и да отговарям няма; и два пъти, но няма да прибавя.
فَأَجَابَ الرَّبُّ أَيُّوبَ مِنَ الْعَاصِفَةِ فَقَالَ:
Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза:
«الآنَ شُدَّ حَقْوَيْكَ كَرَجُل. أَسْأَلُكَ فَتُعْلِمُنِي.
Препаши сега кръста си като мъж! Аз ще те питам, а ти ме поучавай!
لَعَلَّكَ تُنَاقِضُ حُكْمِي، تَسْتَذْنِبُنِي لِكَيْ تَتَبَرَّرَ أَنْتَ؟
Ще отмениш ли даже Моя съд — ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?
هَلْ لَكَ ذِرَاعٌ كَمَا ِللهِ، وَبِصَوْتٍ مِثْلِ صَوْتِهِ تُرْعِدُ؟
Или имаш ръка като Бога и можеш с глас да гърмиш като Него?
تَزَيَّنِ الآنَ بِالْجَلاَلِ وَالْعِزِّ، وَالْبَسِ الْمَجْدَ وَالْبَهَاءَ.
Украси се сега с превъзходство и величие, облечи се с чест и достойнство.
فَرِّقْ فَيْضَ غَضَبِكَ، وَانْظُرْ كُلَّ مُتَعَظِّمٍ وَاخْفِضْهُ.
Излей пороя на гнева си, виж всеки горделив и го смири.
اُنْظُرْ إِلَى كُلِّ مُتَعَظِّمٍ وَذَلِّلْهُ، وَدُسِ الأَشْرَارَ فِي مَكَانِهِمِ.
Виж всеки горделив и го сниши, стъпчи безбожните на мястото им.
اطْمِرْهُمْ فِي التُّرَابِ مَعًا، وَاحْبِسْ وُجُوهَهُمْ فِي الظَّلاَمِ.
Скрий ги заедно в пръстта, затвори лицата им на скрито място.
فَأَنَا أَيْضًا أَحْمَدُكَ لأَنَّ يَمِينَكَ تُخَلِّصُكَ.
Тогава и Аз ще те похваля, че твоята десница може да те спаси.
«هُوَذَا بَهِيمُوثُ الَّذِي صَنَعْتُهُ مَعَكَ يَأْكُلُ الْعُشْبَ مِثْلَ الْبَقَرِ.
Погледни сега веемота който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол.
هَا هِيَ قُوَّتُهُ فِي مَتْنَيْهِ، وَشِدَّتُهُ فِي عَضَلِ بَطْنِهِ.
Ето, в слабините му е силата му и мощта му — в мускулите на корема му.
يَخْفِضُ ذَنَبَهُ كَأَرْزَةٍ. عُرُوقُ فَخِذَيْهِ مَضْفُورَةٌ.
Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво.
عِظَامُهُ أَنَابِيبُ نُحَاسٍ، جِرْمُهَا حَدِيدٌ مَمْطُولٌ.
Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове.
هُوَ أَوَّلُ أَعْمَالِ اللهِ. الَّذِي صَنَعَهُ أَعْطَاهُ سَيْفَهُ.
Той е първият плод на Божиите пътища; който го е направил, той може да доближи до него меча си.
لأَنَّ الْجِبَالَ تُخْرِجُ لَهُ مَرْعًى، وَجَمِيعَ وُحُوشِ الْبَرِّ تَلْعَبُ هُنَاكَ.
Наистина планините му носят храна и там играят всички полски зверове.
تَحْتَ السِّدْرَاتِ يَضْطَجعُ فِي سِتْرِ الْقَصَبِ وَالْغَمِقَةِ.
Под сенчести дървета ляга, в скривалището на тръстики и блата.
تُظَلِّلُهُ السِّدْرَاتُ بِظِلِّهَا. يُحِيطُ بِهِ صَفْصَافُ السَّوَاقِي.
Сенчести дървета със сянката си го покриват, върбите при потока го заобикалят.
هُوَذَا النَّهْرُ يَفِيضُ فَلاَ يَفِرُّ هُوَ. يَطْمَئِنُّ وَلَوِ انْدَفَقَ الأُرْدُنُّ فِي فَمِهِ.
Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му.
هَلْ يُؤْخَذُ مِنْ أَمَامِهِ؟ هَلْ يُثْقَبُ أَنْفُهُ بِخِزَامَةٍ؟
Може ли някой да го хване, докато гледа, да прободе носа му с примка?