Job 19

فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

Тогава Йов отговори и каза:

«حَتَّى مَتَى تُعَذِّبُونَ نَفْسِي وَتَسْحَقُونَنِي بِالْكَلاَمِ؟

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

هذِهِ عَشَرَ مَرَّاتٍ أَخْزَيْتُمُونِي. لَمْ تَخْجَلُوا مِنْ أَنْ تَحْكِرُونِي.

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

وَهَبْنِي ضَلَلْتُ حَقًّا. عَلَيَّ تَسْتَقِرُّ ضَلاَلَتِي!

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

إِنْ كُنْتُمْ بِالْحَقِّ تَسْتَكْبِرُونَ عَلَيَّ، فَثَبِّتُوا عَلَيَّ عَارِي.

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

فَاعْلَمُوا إِذًا أَنَّ اللهَ قَدْ عَوَّجَنِي، وَلَفَّ عَلَيَّ أُحْبُولَتَهُ.

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

هَا إِنِّي أَصْرُخُ ظُلْمًا فَلاَ أُسْتَجَابُ. أَدْعُو وَلَيْسَ حُكْمٌ.

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

قَدْ حَوَّطَ طَرِيقِي فَلاَ أَعْبُرُ، وَعَلَى سُبُلِي جَعَلَ ظَلاَمًا.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

أَزَالَ عَنِّي كَرَامَتِي وَنَزَعَ تَاجَ رَأْسِي.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

هَدَمَنِي مِنْ كُلِّ جِهَةٍ فَذَهَبْتُ، وَقَلَعَ مِثْلَ شَجَرَةٍ رَجَائِي،

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

وَأَضْرَمَ عَلَيَّ غَضَبَهُ، وَحَسِبَنِي كَأَعْدَائِهِ.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

مَعًا جَاءَتْ غُزَاتُهُ، وَأَعَدُّوا عَلَيَّ طَرِيقَهُمْ، وَحَلُّوا حَوْلَ خَيْمَتِي.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

قَدْ أَبْعَدَ عَنِّي إِخْوَتِي، وَمَعَارِفِي زَاغُوا عَنِّي.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

أَقَارِبِي قَدْ خَذَلُونِي، وَالَّذِينَ عَرَفُونِي نَسُونِي.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

نُزَلاَءُ بَيْتِي وَإِمَائِي يَحْسِبُونَنِي أَجْنَبِيًّا. صِرْتُ فِي أَعْيُنِهِمْ غَرِيبًا.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

عَبْدِي دَعَوْتُ فَلَمْ يُجِبْ. بِفَمِي تَضَرَّعْتُ إِلَيْهِ.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

نَكْهَتِي مَكْرُوهَةٌ عِنْدَ امْرَأَتِي، وَخَمَمْتُ عِنْدَ أَبْنَاءِ أَحْشَائِي.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

اَلأَوْلاَدُ أَيْضًا قَدْ رَذَلُونِي. إِذَا قُمْتُ يَتَكَلَّمُونَ عَلَيَّ.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

كَرِهَنِي كُلُّ رِجَالِي، وَالَّذِينَ أَحْبَبْتُهُمُ انْقَلَبُوا عَلَيَّ.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

عَظْمِي قَدْ لَصِقَ بِجِلْدِي وَلَحْمِي، وَنَجَوْتُ بِجِلْدِ أَسْنَانِي.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

تَرَاءَفُوا، تَرَاءَفُوا أَنْتُمْ عَلَيَّ يَا أَصْحَابِي، لأَنَّ يَدَ اللهِ قَدْ مَسَّتْنِي.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

لِمَاذَا تُطَارِدُونَنِي كَمَا اللهُ، وَلاَ تَشْبَعُونَ مِنْ لَحْمِي؟

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

«لَيْتَ كَلِمَاتِي الآنَ تُكْتَبُ. يَا لَيْتَهَا رُسِمَتْ فِي سِفْرٍ،

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

وَنُقِرَتْ إِلَى الأَبَدِ فِي الصَّخْرِ بِقَلَمِ حَدِيدٍ وَبِرَصَاصٍ.

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

أَمَّا أَنَا فَقَدْ عَلِمْتُ أَنَّ وَلِيِّي حَيٌّ، وَالآخِرَ عَلَى الأَرْضِ يَقُومُ،

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

وَبَعْدَ أَنْ يُفْنَى جِلْدِي هذَا، وَبِدُونِ جَسَدِي أَرَى اللهَ.

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

الَّذِي أَرَاهُ أَنَا لِنَفْسِي، وَعَيْنَايَ تَنْظُرَانِ وَلَيْسَ آخَرُ. إِلَى ذلِكَ تَتُوقُ كُلْيَتَايَ فِي جَوْفِي.

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

فَإِنَّكُمْ تَقُولُونَ: لِمَاذَا نُطَارِدُهُ؟ وَالْكَلاَمُ الأَصْلِيُّ يُوجَدُ عِنْدِي.

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

خَافُوا عَلَى أَنْفُسِكُمْ مِنَ السَّيْفِ، لأَنَّ الْغَيْظَ مِنْ آثَامِ السَّيْفِ. لِكَيْ تَعْلَمُوا مَا هُوَ الْقَضَاءُ».

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.