Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!