Job 3

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

И Йов заговори и каза:

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.