Job 3

post haec aperuit Iob os suum et maledixit diei suo

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

et locutus est

И Йов заговори и каза:

pereat dies in qua natus sum et nox in qua dictum est conceptus est homo

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

dies ille vertatur in tenebras non requirat eum Deus desuper et non inlustret lumine

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

obscurent eum tenebrae et umbra mortis occupet eum caligo et involvatur amaritudine

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

noctem illam tenebrosus turbo possideat non conputetur in diebus anni nec numeretur in mensibus

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

sit nox illa solitaria nec laude digna

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

maledicant ei qui maledicunt diei qui parati sunt suscitare Leviathan

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

obtenebrentur stellae caligine eius expectet lucem et non videat nec ortum surgentis aurorae

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

quia non conclusit ostia ventris qui portavit me nec abstulit mala ab oculis meis

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

quare non in vulva mortuus sum egressus ex utero non statim perii

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

quare exceptus genibus cur lactatus uberibus

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

nunc enim dormiens silerem et somno meo requiescerem

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

cum regibus et consulibus terrae qui aedificant sibi solitudines

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

aut cum principibus qui possident aurum et replent domos suas argento

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

aut sicut abortivum absconditum non subsisterem vel qui concepti non viderunt lucem

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

ibi impii cessaverunt a tumultu et ibi requieverunt fessi robore

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

et quondam vincti pariter sine molestia non audierunt vocem exactoris

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

parvus et magnus ibi sunt et servus liber a domino suo

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

quare data est misero lux et vita his qui in amaritudine animae sunt

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

qui expectant mortem et non venit quasi effodientes thesaurum

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

gaudentque vehementer cum invenerint sepulchrum

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

viro cuius abscondita est via et circumdedit eum Deus tenebris

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

antequam comedam suspiro et quasi inundantes aquae sic rugitus meus

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

quia timor quem timebam evenit mihi et quod verebar accidit

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

nonne dissimulavi nonne silui nonne quievi et venit super me indignatio

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.