Hebrews 10

umbram enim habens lex bonorum futurorum non ipsam imaginem rerum per singulos annos hisdem ipsis hostiis quas offerunt indesinenter numquam potest accedentes perfectos facere

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

alioquin non cessassent offerri ideo quod nullam haberent ultra conscientiam peccati cultores semel mundati

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

sed in ipsis commemoratio peccatorum per singulos annos fit

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

inpossibile enim est sanguine taurorum et hircorum auferri peccata

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

ideo ingrediens mundum dicit hostiam et oblationem noluisti corpus autem aptasti mihi

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

holocaustomata et pro peccato non tibi placuit

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

tunc dixi ecce venio in capitulo libri scriptum est de me ut faciam Deus voluntatem tuam

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

superius dicens quia hostias et oblationes et holocaustomata et pro peccato noluisti nec placita sunt tibi quae secundum legem offeruntur

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

tunc dixit ecce venio ut faciam Deus voluntatem tuam aufert primum ut sequens statuat

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

in qua voluntate sanctificati sumus per oblationem corporis Christi Iesu in semel

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

et omnis quidem sacerdos praesto est cotidie ministrans et easdem saepe offerens hostias quae numquam possunt auferre peccata

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

hic autem unam pro peccatis offerens hostiam in sempiternum sedit in dextera Dei

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

de cetero expectans donec ponantur inimici eius scabillum pedum eius

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

una enim oblatione consummavit in sempiternum sanctificatos

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

contestatur autem nos et Spiritus Sanctus postquam enim dixit

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

hoc autem testamentum quod testabor ad illos post dies illos dicit Dominus dando leges meas in cordibus eorum et in mente eorum superscribam eas

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

et peccatorum et iniquitatium eorum iam non recordabor amplius

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

ubi autem horum remissio iam non oblatio pro peccato

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

habentes itaque fratres fiduciam in introitu sanctorum in sanguine Christi

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

quam initiavit nobis viam novam et viventem per velamen id est carnem suam

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

et sacerdotem magnum super domum Dei

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

accedamus cum vero corde in plenitudine fidei aspersi corda a conscientia mala et abluti corpus aqua munda

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

teneamus spei nostrae confessionem indeclinabilem fidelis enim est qui repromisit

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

et consideremus invicem in provocationem caritatis et bonorum operum

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

non deserentes collectionem nostram sicut est consuetudinis quibusdam sed consolantes et tanto magis quanto videritis adpropinquantem diem

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

voluntarie enim peccantibus nobis post acceptam notitiam veritatis iam non relinquitur pro peccatis hostia

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

terribilis autem quaedam expectatio iudicii et ignis aemulatio quae consumptura est adversarios

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

irritam quis faciens legem Mosi sine ulla miseratione duobus vel tribus testibus moritur

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

quanto magis putatis deteriora mereri supplicia qui Filium Dei conculcaverit et sanguinem testamenti pollutum duxerit in quo sanctificatus est et Spiritui gratiae contumeliam fecerit

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

scimus enim qui dixit mihi vindictam ego reddam et iterum quia iudicabit Dominus populum suum

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

horrendum est incidere in manus Dei viventis

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

rememoramini autem pristinos dies in quibus inluminati magnum certamen sustinuistis passionum

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

et in altero quidem obprobriis et tribulationibus spectaculum facti in altero autem socii taliter conversantium effecti

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

nam et vinctis conpassi estis et rapinam bonorum vestrorum cum gaudio suscepistis cognoscentes vos habere meliorem et manentem substantiam

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

nolite itaque amittere confidentiam vestram quae magnam habet remunerationem

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

patientia enim vobis necessaria est ut voluntatem Dei facientes reportetis promissionem

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

adhuc enim modicum quantulum qui venturus est veniet et non tardabit

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

iustus autem meus ex fide vivit quod si subtraxerit se non placebit animae meae

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

nos autem non sumus subtractionis in perditionem sed fidei in adquisitionem animae

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.